Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой бутна турския сериал по БТВ? Eто го гърба на милионерите Иван и Андрей
  • Новини

Кой бутна турския сериал по БТВ? Eто го гърба на милионерите Иван и Андрей

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
adgfshhtrhrherhe.png

Зрителите на БТВ приеха далеч по-благосклонно постъпката на Антон Хекимян, отколкото това, което им погодиха с турския сериал.

Феновете на турския сериал „Опасно изкушение“ по БТВ са бесни на „Фермата“.

Те трябваше да сменят начина си на живот и да стоят до по-късно пред екрана заради Иван и Андрей.

Вече турският сериал в програмата по БТВ започва в 22 часа след Фермата.

Гневът им се прехвърли върху Иван и Андрей, които с обичайните си коментари, на които вече сме свикнали бавели предаването и старта на сериала.

По традиция всички са под ножа както се казва, почти няма участник, който да не е критикуван по една или друга причина.

 

Но двамата водещи от години са под обстрел и сега още повече врагове си докараха след смяната на времето на излъчване.

Мнозина са на мнение, че рейтингът на предаването се е сринал и затова от телевизията са предприели тази рокада.

 

Ето част от коментарите:

Ами не гледайте за да не се ядосвате!!! Аз и много други зрители сме се отказали от този водевил

Толкова е нагла БТВ телевизия, изместиха турския сериал и тези лигави водещи крадат от времето на филма, стават все по нагли!!!!

Дори ядосан кандидат за участник се включи за да подкрепи тези, които са за турския сериал.

Че ти сега ли разбра за тези двамата, бях на кастинг и им го казах в очите….

И сигурно затова 3-ти път не ме номирират!

Да, изчерпиха се ! От година на на година става все по зле!

ЗАПРИЛИЧА на ПРЕДАВАНЕТО БИГ БРАДЪР!

 

Има и такива, които ги харесват и са им фенове.

Понякога се лигавят, но понякога говорят и умни неща. Аз ги харесвам заради умните приказки които се проникват чат-пат измежду другите.

Те са си такива, аз им свикнах и не ме дразнят.

Упорити, предприемчиви и добри продуценти.

Много са свободни пред камера и не е лош хумора и разсъжденията им по важни житейски теми.

Не че на двамата им пука какво е мнението на хората за тях, с годините са свикнали на какво ли не и дори се шегуват с това.

Почти всеки финал на епизод завършват с думите: „И нека сега хейта започне!“.

Тук обаче някой се сети кой стои зад думите им.

„Не са виновни те. Четат какво им е написал Мирон.“

Изобщо сценаристът Мирон Крумов е скритият сив кардинал зад кадър на Фермата.

 

Той дирижира действията, думите и поведението на Иван и Андрей, а вероятно така дърпа и конците на цялото предаване.

Той е истинският гръб на Иван и Андрей и ако трябва да се търси кой е отговорен за рокадата с Опасно изкушение вероятно той е човекът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще се случи ли? Българите искат 4-дневна работна седмица
Next: БТВ изпусна кадри, които България не трябваше да вижда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.