Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва мраз и лед в този ден, предупреди професор Георги Рачев
  • Новини

Идва мраз и лед в този ден, предупреди професор Георги Рачев

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
rqwdsgdfhdfghfghfg.png

 

Октомври ще остане топъл, с изключение на сутрините в началото на следващата седмица, това прогнозира по bTV климатологът проф. Георги Рачев.

Той съобщи, че от втората половина на неделя в България ще навлезе студен въздух от Северно море.

В следствие на това в София и на други места сутрешните температури ще са много ниски в понеделник и вторник – до 7 и дори до 4 градуса.

В неделя 25 – 16 градуса.

Вечерта ще усетим антициклон.

В понеделник 18 – 20 градуса.

Понижението е почти с 5 – 8 градуса.

Във вторник отново ще се затопли.

Температурите ще станат 23 градуса.

Чак следващият понеделник идва плавно понижение, но пак ще са над нормалното за сезона.

Ние сме в средата на есента.

 

Проф. Рачев се обърна загрижено към водещата на сутрешния блок Мария Цънцарова и я посъветва в тези дни да се облича по-топло, като идва на работа.

Той предупреди и крехката журналистка, че ще има и много силен вятър.

“Ранните часове в по-високите квартали на София може и да се наложи да поизстържем стъклото на колата”, предупреди Рачев.

 

Професорът коментира, че от следващата седмица вече е възможно и да се пусне парното, ако има три поредни дни с ниски температури.

Той обаче беше категоричен, че това няма да стане.

Рачев подчерта, че след хладните сутрини продължава октомврийското лято.

 

“4,5° над нормата сме за октомври до този момент“, каза климатологът.

По прогноза на проф. Георги Рачев истинската есен ще започне да се усеща чак от средата на месеца.

Дотогава на повечето места в страната ще остане топло, с температури над 20 градуса през деня.

 

Климатологът показа и изображение на тропичния циклон, който връхлетя Тайван.

По думите му, то прилича на произведение на изкуството в “синоптично-модернистичен стил”.

Проф. Рачев подчерта, че при този циклон е измерена втората най-висока скорост на вятъра – 340 км/ч.

Ето и прогнозата на Георги Рачев за различни райони на страната:

В Сандански и Благоевград ще остане топло.

Стара Загора ще има посрещащ вятър с по-топло време.

Варна – висока скорост на вятъра.

Русе – разликата от 10 градуса и максимална в понеделник и отново затопляне.

Понеделниците винаги са по-трудни, отбеляза в свой стил Златимир Йочев.

Американският модел НОА дава брутално сух октомври, посочи Рачев

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди недоволни след снощните Игри на волята, някои спират да го гледат
Next: Древна находка втрещи пловдивчани: Такова чудо никъде в България няма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.