Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те бяха най-красивата двойка в България! Спортът ги събра, драмата им е, че спортът днес ги раздели
  • Новини

Те бяха най-красивата двойка в България! Спортът ги събра, драмата им е, че спортът днес ги раздели

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
sdgdfgwqrqwrasasss.png

Тенисистът Димитър Кузманов и бившата гимнастичка Христина Тодорова са разделени, твърди “България Днес”. Връзката им продължи около три години. И приключи тихомълком, като никой от тях не обяви края й. Вместо това тенисистът и гимнастичката предпочетоха да мълчат и да продължат живота си поотделно.

Според близки до Мико и бронзовата медалистка с ансамбъла от олимпиадата в Рио двамата са се разделили още преди няколко месеца. Станало е през пролетта. Едва тези дни това получи и потвърждение.

Кузманов празнува със закъснение 30-ия си рожден ден с бурен купон в родния си град Пловдив. Той събра най-близките си хора и приятелите си, но от Християна нямаше и помен.

По същото време гимнастичката бе ангажирана с бизнеса си в Стара Загора. Същата вечер Хриси пътува до Пловдив пак по работа, но не се появи на купона на бившия си.

 

Причината за раздялата на любимците на спортните фенове не е известна. Най-вероятно в основата е изключителната им заетост в професионален план. Мико обикаля света по тенис турнири. Християна от своя страна сега е съдия по художествена гимнастика. Често пътува за различни състезания. Така двамата често бяха разделени заради ангажиментите си. Чаровната бивша грация опитваше да придружава Кузманов възможно най-често, но беше доста трудно. Явно заради разстоянието двамата не успяха да преодолеят тези раздели и това доведе до края на връзката им.

Мико и Християна се събраха в началото на 2020-а. Преди това четири години бяха само приятели. Първата им целувка е след завръщането на тенисиста от АТП Къп. Двамата бързо се превърнаха в любима на мнозина двойка – млади, красиви, успешни и влюбени.

 

“Моята мечта е свързана с нея – да прекараме заедно целия си живот”, споделяше неведнъж Кузманов. Мечтата му явно няма да се сбъдне. Три години по-късно той и Християна са разделени.

На този етап никой от тях не е афиширал нова връзка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо ужасно сполетя Константин, сериозно заболяване мъчи певеца, излезе и го обяви лично
Next: Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.