Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те бяха най-красивата двойка в България! Спортът ги събра, драмата им е, че спортът днес ги раздели
  • Новини

Те бяха най-красивата двойка в България! Спортът ги събра, драмата им е, че спортът днес ги раздели

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
sdgdfgwqrqwrasasss.png

Тенисистът Димитър Кузманов и бившата гимнастичка Христина Тодорова са разделени, твърди “България Днес”. Връзката им продължи около три години. И приключи тихомълком, като никой от тях не обяви края й. Вместо това тенисистът и гимнастичката предпочетоха да мълчат и да продължат живота си поотделно.

Според близки до Мико и бронзовата медалистка с ансамбъла от олимпиадата в Рио двамата са се разделили още преди няколко месеца. Станало е през пролетта. Едва тези дни това получи и потвърждение.

Кузманов празнува със закъснение 30-ия си рожден ден с бурен купон в родния си град Пловдив. Той събра най-близките си хора и приятелите си, но от Християна нямаше и помен.

По същото време гимнастичката бе ангажирана с бизнеса си в Стара Загора. Същата вечер Хриси пътува до Пловдив пак по работа, но не се появи на купона на бившия си.

 

Причината за раздялата на любимците на спортните фенове не е известна. Най-вероятно в основата е изключителната им заетост в професионален план. Мико обикаля света по тенис турнири. Християна от своя страна сега е съдия по художествена гимнастика. Често пътува за различни състезания. Така двамата често бяха разделени заради ангажиментите си. Чаровната бивша грация опитваше да придружава Кузманов възможно най-често, но беше доста трудно. Явно заради разстоянието двамата не успяха да преодолеят тези раздели и това доведе до края на връзката им.

Мико и Християна се събраха в началото на 2020-а. Преди това четири години бяха само приятели. Първата им целувка е след завръщането на тенисиста от АТП Къп. Двамата бързо се превърнаха в любима на мнозина двойка – млади, красиви, успешни и влюбени.

 

“Моята мечта е свързана с нея – да прекараме заедно целия си живот”, споделяше неведнъж Кузманов. Мечтата му явно няма да се сбъдне. Три години по-късно той и Християна са разделени.

На този етап никой от тях не е афиширал нова връзка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо ужасно сполетя Константин, сериозно заболяване мъчи певеца, излезе и го обяви лично
Next: Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.