Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово търсят хора: Дават 3500 лева заплата, има недостиг на работна ръка
  • Новини

Масово търсят хора: Дават 3500 лева заплата, има недостиг на работна ръка

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
btqwtsgdfgdfghgf.png

Свободни работни места за квалифицирани работници остават незаети месеци наред заради липса на кадри.

Тенденцията през последните години е все повече работодатели да не успяват да си намерят служители, а в Бюрата по труда свободните позиции да бъдат обявявани като трайно незаети.

 

3500 лева заплата. Търси се заварчик, но има ли кой да работи? В Бюрата по труда в Хасковска област са обявени над 180 свободни работни места.

„Инженерите са едни от най-търсените длъжности, които се обявяват при нас. Заварчиците, шлосерите също са едни от работните места, за които трудно намираме кандидати“, посочва Камен Калинов, главен екперт в Бюро по труда – Хасково.

 

Именно при този тип висококвалифицирана работа кадрите са най-дефицитни, а това кара работодателите да вдигат предлаганото възнаграждение. Така заплатите за заварчици и шлосери вече достигат достигат няколко хиляди месечно.

„Останалите такива кадри на пазара на труда обикновено са по-възрастни хора, които са със стара квалификация, които вече предпочитат да работят нещо по-леко.

Нямаме от доста време в професионалните гимназии такива специалности, които да подготвят такъв тип кадри, които съответстват на това търсене. Също така много квалифицирани работници си намират работа в чужбина“, твърди Каменов.

Въпреки редовните срещи на бизнеса с държавните и образователните институции проблемът остава.

„Попаднахме в спиралата от един омагьосан кръг – от една страна няма къде да работят квалифицираните от предишните поколения, а сега вече пък няма нови кадри.

Образованието трябва да бъде ориентирано към промишлеността, към реалните нужди на секторите, но за всичко това трябва държавата да си е на мястото“, категорична е Генка Василева.

Оказва се също, че безработниците рядко проявяват интерес към повишаване на квалификацията си.

Причината е, че това може да се случи само в четири центъра в страната. Освен висококвалифицирани работници, оказва се все по-често липсват хора и за сферите на туризма и търговията.

А надежда за запълване на свободните работни места експертите виждат в завръщащите се в България хора, след като са работили в чужбина. Макар и малък, броят им се увеличава, предава Нова тв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях
Next: Започва нова война, изстреляха много ракети: Ето къде!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.