Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово търсят хора: Дават 3500 лева заплата, има недостиг на работна ръка
  • Новини

Масово търсят хора: Дават 3500 лева заплата, има недостиг на работна ръка

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
btqwtsgdfgdfghgf.png

Свободни работни места за квалифицирани работници остават незаети месеци наред заради липса на кадри.

Тенденцията през последните години е все повече работодатели да не успяват да си намерят служители, а в Бюрата по труда свободните позиции да бъдат обявявани като трайно незаети.

 

3500 лева заплата. Търси се заварчик, но има ли кой да работи? В Бюрата по труда в Хасковска област са обявени над 180 свободни работни места.

„Инженерите са едни от най-търсените длъжности, които се обявяват при нас. Заварчиците, шлосерите също са едни от работните места, за които трудно намираме кандидати“, посочва Камен Калинов, главен екперт в Бюро по труда – Хасково.

 

Именно при този тип висококвалифицирана работа кадрите са най-дефицитни, а това кара работодателите да вдигат предлаганото възнаграждение. Така заплатите за заварчици и шлосери вече достигат достигат няколко хиляди месечно.

„Останалите такива кадри на пазара на труда обикновено са по-възрастни хора, които са със стара квалификация, които вече предпочитат да работят нещо по-леко.

Нямаме от доста време в професионалните гимназии такива специалности, които да подготвят такъв тип кадри, които съответстват на това търсене. Също така много квалифицирани работници си намират работа в чужбина“, твърди Каменов.

Въпреки редовните срещи на бизнеса с държавните и образователните институции проблемът остава.

„Попаднахме в спиралата от един омагьосан кръг – от една страна няма къде да работят квалифицираните от предишните поколения, а сега вече пък няма нови кадри.

Образованието трябва да бъде ориентирано към промишлеността, към реалните нужди на секторите, но за всичко това трябва държавата да си е на мястото“, категорична е Генка Василева.

Оказва се също, че безработниците рядко проявяват интерес към повишаване на квалификацията си.

Причината е, че това може да се случи само в четири центъра в страната. Освен висококвалифицирани работници, оказва се все по-често липсват хора и за сферите на туризма и търговията.

А надежда за запълване на свободните работни места експертите виждат в завръщащите се в България хора, след като са работили в чужбина. Макар и малък, броят им се увеличава, предава Нова тв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях
Next: Започва нова война, изстреляха много ракети: Ето къде!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.