Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово търсят хора: Дават 3500 лева заплата, има недостиг на работна ръка
  • Новини

Масово търсят хора: Дават 3500 лева заплата, има недостиг на работна ръка

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
btqwtsgdfgdfghgf.png

Свободни работни места за квалифицирани работници остават незаети месеци наред заради липса на кадри.

Тенденцията през последните години е все повече работодатели да не успяват да си намерят служители, а в Бюрата по труда свободните позиции да бъдат обявявани като трайно незаети.

 

3500 лева заплата. Търси се заварчик, но има ли кой да работи? В Бюрата по труда в Хасковска област са обявени над 180 свободни работни места.

„Инженерите са едни от най-търсените длъжности, които се обявяват при нас. Заварчиците, шлосерите също са едни от работните места, за които трудно намираме кандидати“, посочва Камен Калинов, главен екперт в Бюро по труда – Хасково.

 

Именно при този тип висококвалифицирана работа кадрите са най-дефицитни, а това кара работодателите да вдигат предлаганото възнаграждение. Така заплатите за заварчици и шлосери вече достигат достигат няколко хиляди месечно.

„Останалите такива кадри на пазара на труда обикновено са по-възрастни хора, които са със стара квалификация, които вече предпочитат да работят нещо по-леко.

Нямаме от доста време в професионалните гимназии такива специалности, които да подготвят такъв тип кадри, които съответстват на това търсене. Също така много квалифицирани работници си намират работа в чужбина“, твърди Каменов.

Въпреки редовните срещи на бизнеса с държавните и образователните институции проблемът остава.

„Попаднахме в спиралата от един омагьосан кръг – от една страна няма къде да работят квалифицираните от предишните поколения, а сега вече пък няма нови кадри.

Образованието трябва да бъде ориентирано към промишлеността, към реалните нужди на секторите, но за всичко това трябва държавата да си е на мястото“, категорична е Генка Василева.

Оказва се също, че безработниците рядко проявяват интерес към повишаване на квалификацията си.

Причината е, че това може да се случи само в четири центъра в страната. Освен висококвалифицирани работници, оказва се все по-често липсват хора и за сферите на туризма и търговията.

А надежда за запълване на свободните работни места експертите виждат в завръщащите се в България хора, след като са работили в чужбина. Макар и малък, броят им се увеличава, предава Нова тв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях
Next: Започва нова война, изстреляха много ракети: Ето къде!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.