Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снегът идва, ето къде в България ще падне първо, обяви проф. Рачев
  • Новини

Снегът идва, ето къде в България ще падне първо, обяви проф. Рачев

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2023
rqwcsdgdfhddfgh.png

 

„Има страховити прогнози за сняг. Сняг ще има на Мусала, иначе лятото си продължава“, това каза в авторската си рубрика по bTV проф. Георги Рачев. Той беше категоричен, че топлото време остава в следващите дни на октомври в по-голямата част на България.

 

Като доказателство климатологът напомни, че сутрешната температура в София е била около 16 градуса.

 

До следващия вторник не ни чакат „чудовища“ от студен въздух, каквито има в Северна Европа, категоричен беше проф. Рачев.

Според „Метео балканс“ обаче, моделът GFS прогнозира не само валежи от сняг и дори снежна покривка в Европа, като на места тя ще е над 2-3 см.

В планините и над 20 см. Според модела към края на месеца ще започне полярно нахлуване, което е свързано с полярен циклон, разположен над Европейска Русия, Украйна и Полша. GFS прогнозира и за вероятен предстоящ циклогенез над Балканския полуостров.
Ако тази прогноза се реализира, ще имаме първите валежи от сняг за тази зима и то в Предбалкана и Софийска област.

Чак следващата седмица температурите на Балканите ще паднат с 5 до 8 градуса. „Така почти ще влезем в нормата за месеца, защо в България е с 4 градуса по-топло от обичайното за октомври“, обясни специалистът.

 

На 15 октомври, когато започва отоплителния сезон в София, няма да има нужда от парно, защото температурата ще е око 25 градуса, добави професорът. Рачев предупреди, че в четвъртък ще бъде най-студената сутрин за периода, когато ще е 7 градуса, но после и минималните стойности ще се повишат.

 

„Абе, сандалът вече да се носи с чорап“, коментира водещият Златимир Йочев.

„Може и на баба чорапчето, нещо по-вълненко“, отвърна синоптикът.

През уикендът над цяла България ще има много хубаво и слънчево време. Температурите гонят рекордните стойности за този период, подчерта проф. Рачев.

 

Морската вода е 21-22 градуса, половина мъже могат да се къпят спокойно, каза още той.

Единствените проблемни дни са сряда и четвъртък, когато се очаква падане на температурата на въздуха под 20 градуса. „По принцип есента край морето е по-топла, за сметка на по-хладната пролет“, напомни проф. Георги Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въпрос за 1500 лева в Стани богат: В кой български град има квартал, чието име означава Малкият Париж
Next: Голяма трагедия: МВР съобщи за инцидент със загинал човек

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.