Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере истината за Гатьо, обяви изгонената Ситнилска
  • Новини

Време е България да разбере истината за Гатьо, обяви изгонената Ситнилска

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2023
afsdgsdfgergeh.png

Имах личен проблем, който беше много по-важен от игрите и затова ми трябваше телефон за връзка с външния свят. Така отстранената служебно от „Игри на волята“ Албена Ситнилска обясни тежкото нарушение на правилата, което е направила напълно съзнателно.

В подкаста „След игрите“ тя обясни, че личният проблем е касаел сестра й и това, че е имала скрит телефон в себе си в „Игрите“ е помогнало, макар и да е провела само няколко разговора.

 

Ситнилска беше напълно ясна – не съжалява за решението си, въпреки всеобщото разочарование на продуценти, играчи и зрители.

Световната и европейска шампионка по кикбокс и таекуондо смята да си понесе твърдо хейта, който неминуемо я очаква.

 

Тя обясни също, че телефонът й е бил в раницата в един от многото джобове с цип.

Ситнилска призна, че не знае защо не е намерен още в началото, нито как се стигнало до намирането на устройството.

Според нея е малко вероятно някоя от Амазонките да я е издала. Най-близката ѝ от племето Ива дори е знаела за телефона.

Шампионката съвсем искрено призна какво от това, което виждат зрителите, е нагласено и не изглежда по никакъв начин така за играчите. Някои от разкритията отговориха на едни от най-обсъжданите въпроси около предаването.

 

„В племето нямаше интриги!

Не знам как се е случило после, как са снимали камерите, как са сътворили такива неща – нямам представа. Като цяло се разбирахме перфектно“, заяви Албена Ситнилска.

Тя обаче е и потресена от това, което част от играчите са говорили в т.нар. синхрони сами пред камерата.

Гатьо е най-големият лицемер според Ситнилска, нищо общо с реалното му държание

„Гатьо изобщо не се държеше така“, подчерта шампионката, която била покъртена от разсъжденията му, как Амазонките не били жени, защото не готвили.

Пред тях той такова отношение не си е позволявал.

Изгонената даде да се разбере, че за нея лицемерието е много по-голям проблем от скрития телефон.

То обаче не е забранено от регламента на „Игри на волята“.

 

Откритата храна извън правилника беше крадена и крита общо от участниците, разкри Ситнилска.

„Имайте предвид, че това е храната, която е скрита и не е изядена“, каза тя, като разбира се не поиска да разкрие мащаба на нарушението с храната.

Шампионката уточни също, че има перманентна очна линия и изкуствени мигли, които не е свалила дори и на Дивата река.

Така тя отговори на въпроса как така ходи гримирана из пущинака.

 

Албена Ситнилска освен това направи на пух и прах идеята на предаването за еднополови племена.

„Няма как женската сила да е по-голямо от женската, особено отборно. Ако е индивидуално, има някакъв шанс, но не и отборно“, категорична е шампионката.

Тя смята разделението по пол като „нещо недомислено“ и провал на продукцията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бременната Еда Едже потъна в скръб: Съкрушена съм
Next: Мистериозен инцидент с Десислава Радева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.