Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ОРЕХИ, МЕД И ЛУК при кашлица, грип и храчки в белите дробове
  • Новини

ОРЕХИ, МЕД И ЛУК при кашлица, грип и храчки в белите дробове

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2023
bewgadfsgdfgreger.png

Нашите баби и дядовци са знаели ефикасна рецепта, която помага за успокояване на кашлицата.

Чаят от лук с орехи е естествено лекарство, което можете да давате и на деца.

Чаят от лук с орехи е чудесно решение при респираторни заболявания, тъй като в много случаи дава добри резултати за кратко време.

Когато го приготвяте, следвайте тази рецепта от портала search-2-blogspot.com

Независимо дали кашлицата е суха или влажна, кашлицата, причинена от настинка, в повечето случаи може да се лекува естествено.

Орехово-лученият чай е натурална рецепта, която помага при кашлица.

Имаме нужда от:

1 голяма глава лук с люспата

2 см. корен от джинджифил

1 пръчица канела (или 1/4 ч.л. смляна канела)

6-8 орехи също с черупки

2 л студена вода

2 чаени лъжички мед

Приготвяне:

Тайната на успеха на този чай е използването на орехи и лук с люспите им.

Измийте добре лука.

Нарежете на кръгчета.

Измийте добре и орехите.

Счукайте с чук.

Сложете лука, орехите и канелата в тенджерата.

И покрийте с вода.

Оставете да заври и когато се появят първите мехурчета, покрийте с капак.

Оставяме да ври за четвърт час, след това време изключваме котлона и оставяме да къкри още половин час.

След това прецедете отварата, когато поизстине добавете настърган или резен джинджифил и мед.

Ролята на канелата е да придаде аромат на чая и да преодолее този на лука.

Пие се по 1 чаша 3 пъти на ден.

Втора рецепта: Сварете ореховите черупки като чай и пийте при кашлица

Те ви освобождават от кашлица и настинка: ще се облекчите най-късно до два часа!

Винаги ги дръжте под ръка през есента и зимата.

Те могат да помогнат изненадващо бързо при настинки, симптоми на грип, продължителна кашлица и храчки.

Начина е да варите 12 орехови черупки във 500мл. вода за 30 минути  и след това да ги оставите да престоят 15 минути.

Прецеждате и пиете. Може да подсладите с мед по избор.

Този чай е особено полезен при кашлица.

Много здраве!

Ако статията ви е харесала, може да ни последвате и споделите публикацията с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков: Даваме ви по 153 лв. отгоре, ще намалим неравенството
Next: Фалшивото сирене: Искат имената на фирмите на светло, за да ги разберат хората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.