Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зайкова каза истината за пенсиите: Истина е! Над 1 милион пенсионери са разочаровани
  • Новини

Зайкова каза истината за пенсиите: Истина е! Над 1 милион пенсионери са разочаровани

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
asdfsdgdgewgewgew.png

Защо близо 1 милион български пенсионери останаха разочаровани от размера на своите януарски пенсии, поради настъпилото объркване при изчисленията им? Какво и как трябва да се направи така, че да не бъдат ощетени най-бедните сред възрастните хора? Защо е важно социалните придобивки да бъдат изплащани отделно, а не с пенсиите? От Novini.bg. разговаряха с финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.

Почти половината от пенсионерите, около 1 милион души, се разочароваха от размера на своите пенсии, получени в първия месец на 2022 година.

Това се случи защото, първо бе намалена добавката, изплащана за Ковид-пандемията от 120 лв. на 60 лв., като разчитаха, че с преизчислението на пенсиите с тежестта на 1 година трудов стаж с коефициент 1,35, ще бъде покрита поне част от този недостиг.

Това обаче е ясно, че не става и затова сега обещават през следващите месеци всички хора да бъдат компенсирани така, че да не губят от доходите си.
Събирането на пенсиите и добавките дава усещането на гражданите, че всичко е наедно и завинаги. Това е заблуда, защото добавките са нещо временно. Когато се начисляват по 60 лева върху нееднакви пенсии, то хората получават различни пенсии и стана така, че бяха облагодетелствани онези с големите пенсии, а бедните, с най-ниски доходи, си останаха все така бедни.

Хората, които получават социална, а не пенсия за трудов стаж, м.г. вземаха по 148,71 лв., плюс добавката от 120 лв.. Само че още по време на 46-то НС ние увеличихме тази социална пенсия на 170 лв., а добавката им бе намалена сега на 60 лв. и както сами читателите могат да пресметнат, доходите на тези хора бяха редуцирани с около 38 лева – сума, която за тези хора не е малка. Тази част от българите е най-ощетена и уязвима. На тях управляващите обещаха да им допълнят пенсиите през февруари и никой да не получи по-малко. За съжаление, инфлацията бързо изяжда тези суми.

Друга, много ощетена част, са онези, които получават инвалидни пенсии, според степента на увреденост.

Средно там намалението е с около 31 лв..
Най-неприятно е, че непрекъснато се говореше, че всички пенсионери ще получат увеличение с 12,5%. Всички решиха, че ще разполагат с увеличение от по 64 лева. Но това не е вярно, защото всеки има различен действителен осигурителен стаж.

И увеличението с 1,35 на сто е валидно за всяка година ДЕЙСТВИТЕЛЕН, а не изобщо трудов стаж.

При преизчисленията така се получиха различията, които ощетиха близо половината от пенсионерите, на които им обещаха да ги компенсират.
Не бива да се забравя, че в парите, които са получени през януари, им е начислена малка добавка за времето от 25 декември до 31 декември. Тази сума пак се замъглява и е важно да се знае, че тя ще им се отнеме през март, колкото и да е малка.

Според мен по принцип проблемът иде от това, че пенсиите не са правилно преизчислени, поради големите пропуски, допуснати от трите правителства на ГЕРБ.

През 2010 г. до 2012 г. пенсиите не бяха индексирани по известното швейцарско правило. През следващите години, през които г-н Ивайло Калфин, който започна да прави нещо като пенсионна реформа, докато бе социален министър, увеличи годините за трудов стаж и започна да презчислява пенсиите с нарастване на коефициента на тежест от 1,1 до 1,1,261 1,69….до 1,2. Странно защо тези предходни преизчисления не са взети предвид при последващите сметки, направени по измислени някакви коефициенти по времето на ГЕРБ и техния социален министър г-жа Деница Сачева.

Така настана бъркотия в базата за преизчисляването на пенсиите, която доведе до объркване на служителите в НОИ и фактически хората бяха ощетени. Аз лично считам, че ако искаме да сме като европейците в тази сфера, то трябва да се направи пълно преизчисляване на пенсиите.

За база да се вземат данните от 2017-2018 години. До юни-юли т.г. да се изчислят индексациите по тройното швейцарско правило. Много внимателно трябва да се пипа пенсионната система, която по същество е инертна и е важно не да се реформира припряно, а прецизно да се работи по основата, формулите, критериите.

За да тръгнем напред, трябва да изчистим бъркотиите навсякъде. Добавките за Ковид и други да се плащат като осигуровки по линия на социалното подпомагане,а не наедно с пенсиите.И хората да не залагат големи надежди на тях, защото инфлацията вече ще ги е изяла, когато ги получат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ВОДА ГАЗИ ЖАДЕН ХОДИ: Българска мина с рекорден добив на злато
Next: Лична трагедия разтърси живота на Наум Шопов! Водещият на Ергенът потъна в скръб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.