Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юруш към пазара в Дупница! Цените радват всички
  • Новини

Юруш към пазара в Дупница! Цените радват всички

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2023
dgfdfsdsdfsdfe.png

Цените на плодовете и зеленчуците в Дупница не са значително променени в сравнение с миналата година по това време, съобщава struma.bg. Леко завишено е гроздето, като търговците го отдават на това, че различните сортове са докарани от по-далечни дестинации като Свиленград, вместо по-близките Петрич и Сандански.

В сряда кооперативният пазар в Дупница, пъстър и многоцветен, бе събрал изобилие от плодове и зеленчуци, които са плод на усилията на трудолюбиви стопани. На обособените сергии, а и на земята, са подредени чушки, тикви, различни сортове зеле, праз лук, домати, патладжани, тиквички и др. В касетки и кошници има различни сортове ябълки, круши, грозде, шипки, глог и билки.

По традиция в съботния пазарен ден множеството от пазаруващи и търговци е по-голямо, но тази сряда броят на търговци и купувачи беше завиден. Идва зима и много хора купуват плодове и зеленчуци, за да приготвят любими за семейството им зимнини.

Сергията на Елка Маврова от дупнишкото село Блажиево е пълна. От години тя и съпругът й Йордан са производители на плодове и зеленчуци. Тя беше наредила грижовно плодове и зеленчуци, чиито цени са нормални. Предлага домати по 2,50 и 3 лева, чушките вървят на същите цени, зелето – 1,50 лв. за килограм, а праз лукът – 1,50 лв. Дините продава за 1 лев на килограм, а пъпешите бяха 1,80 лв. За нея годината е добра, въпреки че някои се оплакват от сушата. Не вижда голяма разлика в цените сега и миналата година. Споделя с усмивка, че за нея работата на полето е приятна. Шегува се, че мъжът й често казвал, че ако не е с нея, тя ще остане на нивата и през нощта.

„Вече 25 години почти всеки ден съм на пазара в Дупница. Толкова много обичам нивата и земеделието, че съпругът ми все ми казва: „Ако не съм аз, ти няма да се прибереш от полето цяла нощ. Дори и на тъмно ще работиш“. Цените са същите, както през миналата година по това време. „Дори мога да кажа, че някои от зеленчуците са малко по-евтини. Реколтата е добра, макар че беше голяма суша. Има клиенти, търговията върви и не се оплаквам“, каза с усмивка Елка Маврова.

По-нататък вниманието привлича друга сергия с хубави зеленчуци и плодове. Сашка Тодорова е от сапаревобанското село Ресилово. След трудовата си дейност се захваща с работа на полето, като вече повече от 5 години след пенсионирането продава на пазара в Дупница. Радва се на редовни клиенти, които всяка сряда и събота идват при нея. Подчертава, че полският труд не е лек. Но с много работа и желание всичко се постига. Празът при нея беше по-евтин, както и чушките.

„Работя усилено по градините вече повече от 5 години. Нивите ни са по-нагоре, в близост до Ресиловския манастир. Не мога да кажа, че има някаква промяна в цените. Колкото продавах чушките и доматите миналата година, горе-долу толкова струват и сега. Много е тежка нашата работа. Не се ли трудиш здраво, нищо няма да изкараш и гладът е голям. Ако работиш, все ще се справиш някак си. Обаче е много трудно. Но пенсиите ни са ниски и въпреки мъката трябва да се бориш. Преди да се пенсионирам, съм сменила какви ли не професии. Била съм кранист, вибробетонист, арматурист и какво ли още не. От един тежък труд преминах на друга тежка работа, ама няма друг начин“, сподели Сашка от с. Ресилово.

На пазара в Дупница излагат стоките си не само местни производители, но редовно тук идват и търговци от Санданско и Петричко. Затова на техните сергии вече има и кестени, и нарове, които се раждат в тези райони.

В една по-отдалечена част от пазара вече са обособени палатки и навеси, в които се продават винени сортове грозде. Предлагането е разнообразно. Надписи ориентират купувачите, а за улеснение на гражданите търговците предоставят и услугата за мелене на закупеното грозде срещу 0,05 лв. за килограм.

Гроздето е по-малко от миналата година и затова цената е по-висока. Движи се от 1,60 до 1,90 лева за килограм при различните сортове, споделиха търговци.

„Реколтата от районите на Петрич и Сандански беше доста слаба и затова тази година по-голямата част от гроздето, което продаваме, е от района на Свиленград. Затова и леко сме завишили цените. Но това не спира хората и купувачите със сигурност не са по-малко от миналата есен“, коментираха търговците.

Повечето от купувачите казаха, че предпочитат да пазаруват тук, защото вярват, че стоката е по-екологично чиста от тази в магазините. По-възрастни жени споделиха, че идват понякога и в края на пазарния ден и успяват да си купят по-евтина стока, защото цените падат и търговците бързат да се приберат. Пошегуваха се, че понякога имат късмет и с пазарлък и сладки приказки убеждават продавачите да намалят цените. За повечето купувачи цените на стоките са високи. Справедливо оценяват, че земеделският труд не е лесен, но доходите им не са високи.

„Всяка сряда и събота сме тук и се надяваме да намерим по-изгодно плодове и зеленчуци. Имаме си наши приятелки и сред производителите, и сред прекупвачите. Те редовно ни правят малки отстъпки, защото се познаваме и на всеки пазарен ден сме тук. Взимаме малки пенсии и гледаме да спестим всяка стотинка, която можем. А пък и тук се засичаме с други познати от града и обсъждаме всякакви новини“, казаха две пенсионерки на тръгване от пазара.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът скърби! Напусна ни световноизвестен изпълнител – любимец на няколко поколения
Next: Семейни войни: Било е страшно в дома на скандалния пернишки прокурор

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.