Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Температурите рухват с 10 градуса, това идва към нас, би камбаната проф. Георги Рачев по БТВ
  • Новини

Температурите рухват с 10 градуса, това идва към нас, би камбаната проф. Георги Рачев по БТВ

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2023
vfdbgrgrggg.png

 

България ще бъде мината с гребена на високо налягане на голям антициклон, който сваля температурите в Северна и Западна Европа.

Това ще стане в неделя на обяд и след това в понеделник сутрин температурите ще са с 10 градуса по-ниски от сегашните в цялата страна.

Това каза в традиционната си разширена прогноза по bTV климатологът проф. Георги Рачев.

 

Сутрешните температури ще паднат до 7-9 градуса, като след това постепенно ще почнат да се повишават.

По Черноморието температурата на морската вода ще е далеч по-висока от тази на въздуха, каза специалистът. Няма да има съществени валежи, а те са много необходими за земеделието в този момент, каза той.

„Ще пуснем един sms на Всевишния за малко повече дъжд“, пошегува се проф. Рачев.

 

Той коментира, че в момента двата глобални модела за средносрочно прогнози си противоречат за това как ще се развие ситуацията след четвъртък. Според единия модел ще последва ново затопляне, а според другия ни очакват облаци и дъждове.

„Събота и неделя излезте, отидете на поляна, в гората, вземете деца, баби, кой каквото има“, призова проф. Георги Рачев.

 

„Тоест, това ще е последния хубав уикенд?“, попита развълнувана Мария Цънцарова.

„Циганското лято започва след Димитровден по принцип“, отвърна климатологът, като подчерта, че хубави дни ще има още, но те ще са с есенни, а не с летни температури.

В края на рубриката проф. Георги Рачев показа нещо наистина главозамайващо.

Той показа спътниково изображение на огромен облак от пясък и прах от Сахара на Атлантическия океан, който тотално е закрил Азорските и Канарските острови.

По негова оценка, това са милиони тонове пясък.

 

„Всичко това идва към Европа“, предупреди професорът, като даде да се разбере, че тепърва ще видим ефекта от жълтеникавата пелена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опасен екшън с жена в центъра на София
Next: Жестока трагедия край Петрич

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.