Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен българин с потресаващ разказ: Полицаите ме пребиха като куче
  • Новини

Известен българин с потресаващ разказ: Полицаите ме пребиха като куче

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
tedqddscscsdvsd.png

Популярният диджей Теди Джорджо разказа при гостуването си в подкаста БЛИЦ Live и за най-големия кошмар в живота си.

През 2017 година Тодор Георгиев беше бит от полицаи в Добрич след парти в ресторант и се озова в болница с две счупени ребра и комоцио. Бившият президент на футболния Локомотив (Дряново) говори в подробности за случилото се, правейки скандални разкрития пред камерата ни.

Впоследствие Върховният административен съд (ВАС) осъди ОДМВР-Добрич за нанесен побой над председателя на Общинския съвет в Дряново.

„2022 година спечелихме дело на година и аз съм прецедент в България – единственият съм, който осъжда полицаи, ченгета или държава в последните 30 г. Без протекции на правителства, на управляващи, на министър-председател, на главен прокурор и на който и да е. Без пари и рушвети спечелихме две дела“, коментира Тодор Георгиев.

 

„Стана проблем на купона, който озвучавах. Малко преди 4 часа сутринта полицаите ме прибраха с думите „Теди Джорджо – наркоман, алкохолик, ела тук, давай показания, бил ли си се, не си ли се бил?“. Двама ме хванаха и ми сложиха белезници, секира на последния етаж.

Като по филмите беше. Тогава за първи път изпаднах в безсъзнание. Събудих се в един кабинет и оня ме кара да пиша показания и заповедта за задържане“, разказа още Теди Джорджо.

„Ступаха ме втори път и ме караха да подписвам заповедта за задържането ми.

Аз отказах, след което той стана, взе една бухалка, изтупа ме три пъти и после вече не помня нищо. Жена ми в този момент е влязла в районното, разправяла се е с дежурния офицер, благодарение на нея съм жив!

Казвам ви го честно. Страшна схема беше там, накачени са като свински черва. Вътрешната проверка казва, че точно, когато са ме били, шеста камера не е работила.

Точно там, където ме свалиха и ме пребиха като куче! Не им прави чест, че бях с вързани ръце, а те 4-5 човека ме биха!

Настръхвам като говоря…

Те трябва да се срамуват и да излязат от системата на МВР, няма място за такива хора – хора без чест и достойнство. Бях с две спукани ребра, комоцио, кръвно 140 на 180. А двамата лекари ми казват, че не можат да ме приемат в болничното заведение в Добрич, тъй като съм бил в добро състояние“, разказа още председателят на Общински съвет-Дряново.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители КИПНАХА ОТ ЯД заради Игри на волята 5
Next: Днес е свят ден, почитаме закрилница на дома и семейството! Ето какво НЕ СЕ ПРАВИ днес!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.