Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си
  • Новини

Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
vbnvbnvbnvbnffg.jpg

Съдът пусна без мярка за неотклонение прокурора от Перник Бисер Михайлов. Не бяха намерени доказателства, че той е пребил жена си. Изпълнението бе незабавно.

Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си

 

По-рано през деня съпругата на Бисер Михайлов разказа, че имали семеен скандал, при който тя вероятно била загубила равновесие и това било причина за нейното падане.

Вчера прокурорът от Окръжната прокуратура в Перник Бисер Михайлов бе арестуван заради  побой над съпругата му Биляна. Сигналът е подаден 45 минути след полунощ от дъщерята. Прокурорът бе задържан за 72 часа по Закона за МВР.

Когато тълпата влезе в съдебната зала, правото излиза от нея, каза той пред съда и изтъкна, че работи от 28 години в прокуратурата.

„Никога не съм бил опасен. Никога не е имало тежки скандали, драматични, между нас. Жена ми е в тежко емоционално състояние заради сина ни. Никога не съм я удрял! Това е смехотворно обвинение“, посочи Бисер Михайлов.

Скандалът между прокурора и съпругата му Биляна започнал в четвъртък вечерта заради неубедителното представяне на дъщеря им в училище. Жена му била емоционално нестабилна през последната година и половина заради проблемите със сина им Васил.

Според защитата на Михайлов, жена му не е жертва. Не е била удряна или умишлено бутана. Не е губила съзнание. Неволно е подаден грешен сигнал от дъщеря им, която е на 15 години.

В един момент той излязъл от стаята да пуши цигара, нещата утихнали, но точно по това време дъщеря им се обадила на телефон 112. Тя е звъняла 3 пъти на спешния телефон, като дори единия път била казала, че баща ѝ държи нож в ръката си, а майка ѝ е с разцепена глава. Дъщерята също е дала показания.

По думите на Михайлов, съпругата му била по-активната страна. Тя го одраскала по тила и гърба. От експертизата, която била направена станало ясно, че Михайлов няма наранявания по китките.

Пред съда защитата представи декларация от Биляна Михайлова като доказателство. Решението на съда трябва да бъде оповестено в 16:00 часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорка спука гума в Бургас, последвалото я ИЗНЕНАДА
Next: Какво става с Капитан Петко Войвода? Васил Михайлов се стопи до неузнаваемост по заповед на лекари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.