Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зъболекарят на затвора в Пловдив се напи, вдигна телефона и направи нечувана беля
  • Новини

Зъболекарят на затвора в Пловдив се напи, вдигна телефона и направи нечувана беля

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2023
sdcsdvdsfgdffdgr.png

Зъболекарят на затвора в Пловдив Цветан Иванов е бил уволнен със заповед на Министъра на правосъдието. Причината е, че медикът е подал фалшив сигнал за бомба в Бургаския затвор, докато е бил пиян. Това става ясно от решение на Пловдивския административен съд, където уволненият служител е оспорвал санкцията си.

Дисциплинарното наказание с което е прекратено служебното правоотношение е от 30 март тази година. Пред магистратите зъболекарят искал да се отмени заповедта, като твърдял, че дисциплинарно наказващият орган неправилно е приел, че постъпката му е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на Закона на МВР, и че не са налице достатъчно и категорични доказателства, че именно той е извършил нарушението, съобщава trafficnews.bg.

 

В кориците по делото се казва, че в докладна записка от 05.10.2022г. от началника на затвора до главния директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е отразено, че в бюлетина от 04.10.2022г. присъства служител на Затвор Пловдив, за който е установено, че на 04.10.2022 г. е извикан в Четвърто РПУ при ОД на МВР Пловдив за снемане на показания и даване на обяснения за проведен разговор и подаден от него сигнал на тел. 112 за поставена бомба в Затвора в гр. Бургас.

Установеното е потвърдено с докладна записка от доктора, в която същият сочи, че на 04.10.2022г. около 04:00 ч. е позвънил на тел.112, тъй като е имал задух, астматичен пристъп и е употребил алкохол. Зъболекарят обаче твърди в докладната записка, че няма спомен за проведения по телефона разговор. Същият ден, около 15ч, Иванов бил извикан от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив да даде показания и обяснения по случая.

С оглед така установеното дисциплинарно нарушения разследващият орган е отправил предложение до Министъра на правосъдието спрямо служителя да бъде потърсена дисциплинарна отговорност като му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, но въпреки това лекарят бил уволнен.

Искането му за отмяна на заповедна за уволнение било отхвърлено от Административния съд преди дни. Зъболекарят е осъден и да плати сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение като разноски по делото.

Решението на Административен съд – Пловдив не е окончателно и подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен шок! Ники Василковски захвърли всички дрехи в ефир и се метна в…
Next: Голяма загуба! Почина един от най-уважаваните кметове в цяла България – Костадин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.