Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо не сте виждали! Българин отгледа 306-килограмова тиква гигант
  • Новини

Такова чудо не сте виждали! Българин отгледа 306-килограмова тиква гигант

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
gfdfgbfgbfgrerter.png

38-годишният Борис Найденов отгледа тиква с рекордно за България тегло от 306 килограма.

Само пред „Петел“ той сподели не само тайните за отглеждане на гигантския плод, но и каква ще е последващата му съдба.

Не съм професионалист. Далеч съм от американците, които имат традиции в тази област и отглеждат тикви с тегло на автомобил.

Нямам толкова време да се занимавам, тъй като имам работа, семейство, деца, но в личен план за мен това е доста добро постижение, споделя Найденов, който е отгледал гигантската си тиква в двора си в село Старо Оряхово.

Интересът му към това да отгледа гигантска тиква е отпреди 4 години.

„Не знаех всъщност с какво се захващам. За мен това се превърна в хоби. Първата година си купих семена „Атлантически гигант“.

Обещанието бе за до 50 кг.

Личният ми резултат бе 42 кг. Вторият ми опит бе с по-добър сорт специално създадени семена, с които постигнах резултат от 80 кг тегло на една тиква.

Но тогава допуснах доста грешки, от които се поучих. Една от тях бяха препаратите, с които пръсках тиквата – екопродуктите не само, че са доста скъпи, но резултатите не са обещаните. След това реших една година да не се занимавам. И ето, че сега успях да постигна резултат 306 кг., разказва човекът.

Споделя, че най-важното е да се заложи на доброто родословие на семената. Затова сега ще запази семената от тиквата за следващи години.

Не по-малко важна е грижата за самия плод, която е не само трудоемка, но и доста изморителна.

Има специален начин на колтучене, плевене, поливане. Най-изморителното е загърлянето с пръст, за да може растението да пусне допълнителни корени. Отделно е уморително пръскането на тиквата срещу насекоми и гъбички. Без препарати тя няма как да се опази от паразити и болести. Всички тези дейности се вършат в най-горещите периоди на годината, разказва Найденов.

Не по-малко интересен е и въпросът каква е съдбата на гигантската тиква.

Като всеки уважаващ себе си българин, трябва да се погрижа в избата да има домашна ракия – ето за какво ще я използвам, казва човекът.

Има данни и за по-големи тикви в България.

Стопанинът от Божурище Добри Брадистилов отгледа миналата година тиква от 400 килограма.

Тя е от сорта „Атлантически гигант“.

В световен план най-голямата документирана тиква е 1 247 килограма и е отгледана в Калифорния.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много важни новини за всички шофьори: Предлагат промени в Гражданска отговорност, ето какви
Next: Изненада: Виктория Петрова с нов мъж, който се оказа…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.