Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина един от най-уважаваните лекари у нас – д-р Гюзелев
  • Новини

Скръбна вест! Почина един от най-уважаваните лекари у нас – д-р Гюзелев

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
fewerdfgdfgfdgerger.png

Ръководството на МБАЛ-Пазарджик изказва своите съболезнования на близките и семейството на д-р Светлозар Гюзелев, който напусна този свят на 68-годишна възраст след кратко боледуване.

 

Той започва работа в Урологично отделение на болницата през 2011 г.

 

За период от три години е и началник на отделението, предава Флагман.

Като лекар-уролог е помогнал на много пациенти, а със своя професионализъм, д-р Гюзелев е пример за младите поколения медицински специалисти.

 

Поклон пред светлата му памет!

Поклонението ще се състои на 17.10.2023 г. от 14:00 часа в пловдивския траурен парк „Север“.

 

Още скръбни вести:

_________________

Издъхнал е в Пловдив, в ръцете на проф. Иван Илчев и неколцини историци и общественици

Внезапно ни напусна големият учен, културолог, документалист и картограф – д-р Стефан Пейков. Около 16 часа в Пловдив по време на откриването на последната му голяма международна изложба по картография, представяща България и Македония, д-р Пейков е издъхнал буквално в ръцете на проф. Иван Илчев, заобиколен от историци и общественици. За това съобщиха присъствали на публичното събитие свидетели. Вероятно причината за смъртта е масиран инфаркт, до този момент ученият е бил в отлично здраве и в добра кондиция.

Името на Стефан Пейков се свързва преди всичко с това, че работи през втората половина на миналия век заедно с Людмила Живкова и проф. Александър Фол – като част от различни експедиции у нас и в чужбина, свързани с изследването на езотерични явления и факти.

Именно Стефан Пейков е учредителят на Научния експедиционен клуб към ЮНЕСКО, а в Комитета за култура имаше водещо участие в осъществяването на проектите “Рьорих”, “Леонардо да Винчи”, както и Международната асамблея “Знаме на мира“, също и в Програмата за отбелязване 1300-годишнината на България.

Учредител и президент е на Международния търговски и културен център ГЕОПАН. Съучредител на Българската картографска асоциация.

Неговите съвременници припомнят, че именно Стефан Пейков е човекът, който ръководеше Координационния център на Програмата „Странджа Сакар“ за съживяването на пограничните райони с Турция през 80-те години на миналия век.

Стефан Пейков е роден през 1945 г. в Габрово. Завършва „Биохимия“ в СУ “Св. Климент Охридски“, но целия си живот посвещава на популяризирането на българската история и култура.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младежки спипаха пиян полицай да бръмчи с колата си из Враца и стана страшно
Next: Голяма трагедия беляза българския футбол! Почина млад български вратар

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.