Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов предложи сделка на Петков, нахока Денков за…
  • Новини

Борисов предложи сделка на Петков, нахока Денков за…

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
vadgdfgdsfwrewr.png

Помните когато фалира КТБ, когато говорихме за постна пица. Когато затягахме коланите. Когато ГЕРБ получаваш упреци защо не вдигаме пенсии и заплати, а една година стискахме колана. Защото държавата е като едно семейство, трябва да знаеш какво имаш в джоба. За да съм точен в цифрите, още на следващата година след фалита ние излязохме на излишък.

Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на среща с актива в Пловдив. Там той представи кандидатите на партията за кметове и общински съветници в областта.

 

„Защото дефицит е , ако имаш сметка 1000 лева, в в джоба имаш 800 и да вземеш от съседа 200 лева за да си платиш сметката. Но ако следващия месец пак е така, то влизаш в дълговата спирала. Да , нека да вземат дълг да заменят стар дълг, но когато дойдат да разговаряме за бюджета, аз ще попитам защо продължаваме да сме разточителни. Защо ГЕРБ затягахме колана, това се казва политическа отговорност, лидерство. Гласувахме предишния бюджет, за да влезем в местните избори с бюджет. Ние с Менда сме се карали дали един милион да се даде, с дни“, каза още лидерът на ГЕРБ.

„Освен излишъците, които реализирахме, искам да напомня, че когато завършвахме мандата си оставихме 1.3 милиарда за Хемус да я достроят и да не кажат празни обещания. Оставихме за ВиК сектора. 2.2 милиарда платихме напред за първата част на осемте самолета. За да не кажат, че Борисов напазарува, като Спартани и Кугъри. Всичко е разплатено“, припомни той.

„Отделно всяка година осен излишъка заделяхме и за санирането. В Пловдив са санирани десетки, стотици. Идва държавата, оправя ти блока, прави го по-красив, по-скъп, дограми, изолации. На всяко семейство, независимо от коя партия, му взима нула лева“, отчете Борисов.

„Всичко това е в бюджета. Затова има термини. Консервативен бюджет, ще настоявам за такъв. Това разточителство не може да продължи. Със заеми всеки може“, каза той.

„Ние бяхме в тежко финансово положение, в пъти по-леко от настоящото, защо икономиката по време на К-19 не работи, ресторантите празни, заводите затворени. НАП я превърнахме в разплащателна агенция и през нея плащахме на фирмите, за да ги спасим“, припомни още Борисов.

„Да бъдат така добри и да седнат да си направят консервативен бюджет за 4-ри години. Първата ще стискат коланите, втората третата да изравним салдото“, призова лидерът на ГЕРБ ПП. „Това, което чувам и не искам да вярвам, до този момент Лукойл нула данъци“, каза още той.

„Бензин, нафта пак на три лева. Сега – 4. Всички тези печалби не се облагат. Говорим за милиарди левове, които отидоха към Русия. И ние обичаме руснаците, но по си обичаме българите. Искаме парите да останат в нашите джобове“, каза Борисов.

2017 година имахме 27% дълг, през 2019 – 20% . Сега колко е дълга – много висок, подчерта той.

„Обръщам се към Кирил Петков. Той каза в Пловдив, че ако техен кмет спечели, ще финансират инфраструктурни проекти. А миналите три години защо не финансира нито един? Но да допуснем, че е искрен. Нека в на Пловдив бюджета ще сложим парите за околовръстния път и двата стадиона. Стискаме си с него ръката. Това сме поели ангажимент“, предложи сделка Борисов.

„Следващото, което би могло да се направи, е опера за Пловдив. В областта сме направили изключително много. Само вземете Пловдив-Асеновград. На практика станахте един квартал. 12 ленти, не може да ги преброиш. Час ми трябва да изброя направеното в Пловдив. Готов съм да сключа сделка за Пловдив, какъвто и да е резултата, но аз се надявам, че резултатът ще е добър. Пловдив ми е любим глад“, призна той.

Борисов с тъга призна, че сутрин час време му трябва, за да стигне до една от дъгите на Околовръстното в София. „Тодор Живков първо си направи до Правец магистрала, а после до Пловдив. Бил е прав човека“, пошегува се Борисов.

„Пак се обръщам към Денков. Гласувахме бюджета при ясни правила, че ще се борят с корупцията и ще събират повече. Не приемам техните оправдания за по-малко събрани пари, защото това означава повече корупция. Какво стана, лъжеха за нас, а парите ги няма“, констатира лидерът на ГЕРБ.

За съжаление колегите от ДБ потънаха в тяхната сянка, съжали лидерът на ГЕРБ, но и те може да се включат в подобен сценарий за Пловдив. Пловдивчани трябва да заложат в това време на прагматик, който го може и го е правил, подчерта Борисов.

„Войната в Украйна не е свършила. Това, което става в Израел и Палестина – хиляди хора, невоенни загиват, нечувана жестокост. Затова се крепи това правителство. Направихме и добри неща – конституция, съдебна реформа. Но сега трябва да застанем твърдо, да стиснем коланите, да минем кризата и обещания и дългове не я решават. Инфлацията остава много висока.

Говори се за ново поскъпване на горивата. Не е заради дерогацията. Тя сега е в сила – по-втини ли са бензина и нафтата. Пак с лев нагоре, това левче си стои и систематично се вади. Компромисът си заслужава, светът е труден, но в парламента сме направили всичко, което Конституцията и законите ни позволяват да осъществим като контрол върху действията, които причиняват и си позволяват“, изрази съжаление Борисов.

„Много исках да видя днес как се строи Околовръстното на Пловдив. Но регионалното министерство дава стотици милиони за мантинели и маркировка на много пак приближени фирми. Кой ще изчисли колко са мантинелите и колко е боята. Те боядисват и правят на мантинели на това, което ние построихме. Защо не направиха един нов лот? Да го видим с Петков. Пловдив да е доволен. Сиреч, става едно министерство на ремонта. 500 милиона за зимна поддръжка, 200-300 за ремонти. Нищо ново не виждам“, констатира Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците познаха! Сняг вече заваля на тези места в страната
Next: Пеньо Гатевски: Минаха няколко дни от момента, в който напуснах Игри на волята, ще кажа истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.