Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна новина за клиентите на една от най-големите банки у нас
  • Новини

Важна новина за клиентите на една от най-големите банки у нас

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
adgsdfgdfvbcvbcv.png

УниКредит Булбанк и Алианц България подписаха ново споразумение, което продължава с още 5 години ексклузивния договор за сътрудничество. Споразумението засилва дългогодишното партньорство между двете финансови компании и потвърждава ангажимента им към клиентите и развитието на българския пазар. 

 

 

 

Стартът на сътрудничеството e поставенo през 2018 година като продължение на решението за партньорство между УниКредит и Алианц на регионално ниво за страните от Централна и Източна Европа. В рамките на споразумението банката предлага ексклузивно продуктите на застрахователната компания в областта на животозастраховането и общото застраховане.

Благодарение на партньорството клиентите на УниКредит Булбанк могат да се възползват от ексклузивен достъп до разнообразни продукти и услуги, предоставяни от Алианц, включително застрахователни пакети, инвестиционни възможности и съвети за управление на риска. Съвместната работа на двете компании се фокусира върху иновативни решения и персонализирани предложения, които да отговарят на нуждите и предпочитанията на клиентите.

„Даваме начало на нов етап в партньорството между УниКредит Булбанк и Алианц. Сътрудничеството ни през изминалите години е водено от обща цел да развиваме пазара на инвестиционни възможности и финансови решения, отговаряйки по най-добрия начин на клиентските потребности.

Оставаме фокусирани в стремежа ни да създаваме възможности за растеж и персонализирано банково обслужване“, коментира Цветанка Минчева, Главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.

„Ексклузивното партньорство на Алианц България с една от най-големите финансови институции у нас – УниKредит Булбанк, е потвърждение на нашата успешна стратегия. Партньорството е уникална възможност за клиентите на УниКредит Булбанк да получават иновативни и надеждни застрахователни и инвестиционни решения, съобразени с техните предпочитания.

Мисията на Алианц е да подсигурява бъдещето на клиентите, така че те да могат да гледат уверено напред“ – коментира Йоанис Коцианос, Председател на Изпълнителния комитет на Алианц България.

С новия 5-годишен договор, УниКредит Булбанк и Алианц се ангажират със стабилното и висококачествено обслужване на клиентите и с продължаващото си участие в развитието на българската икономика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН! На 18 октомври имен ден празнуват…
Next: Голяма трагедия преди изборите: Самоуби се дългогодишна пловдивска кметица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.