Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно от Поморие: Удариха една от най-опасните банди в България
  • Новини

Извънредно от Поморие: Удариха една от най-опасните банди в България

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
sdfghsrhfghfghfgh.png

Трима грузинци и един руски гражданин са задържани от полицията в Бургас след извършен от тях обир от луксозен апартамент в апарткомплекс „Кротиря“ в Поморие. Чужденците са част от грузинската банда обирджии на Нодар. Специализирани са главно в домови кражби, уточнява „Телеграф“.

Апашите се придвижвали с лек автомобил „Мерцедес С 220 CDI“, който използвали като „работна“ кола, за да обикалят набелязаните от тях обекти.

 

Отцепки

Бандитите са на възраст между 18 и 38 години, имат криминални регистрации на територията на бившия Съветски съюз. Характерно за тях е, че имат един лидер, но действат на различни групи от 4 до 7 души, обясниха разследващи.

Един или двама са в ролята на отцепки пред дадена сграда, а останалите проникват вътре. Друг ги чака в автомобила. Обикновено имат и добре предвиден маршрут за измъкване, запознати са къде има постове на полицията, за да не се натъкват на тях. Обикновено не носят инструменти, а само лост тип кози крак, с който разбиват вратата или прозореца, също отвертка или друг метален предмет. Целта е при евентуална проверка да не предизвикват съмнение.

Късмет

В случая грузинците са действали малко около 22 часа в петък на 13 октомври. Проникнали в един от луксозните апарткомплекси в Поморие и започнали да разбиват наред апартаменти. Повечето собственост на руснаци, които в момента не могат да припарят до България заради въведените мерки от Европейския съюз, свързани с военния конфликт в Украйна.

Грузинците са подготвяли за изнасяне битови уреди, тостери, кафемашини и телевизори от обзавеждането на жилищата.

За зла тяхна участ обаче 52-годишен софиянец, който имал видеонаблюдение онлайн, случайно се загледал в камерите. Видял действията на апашите и моментално подал сигнал в полицията.

Двама от мъжете са тествани за наркотици, пробите реагирали положително на кокаин и канабис. У нас официално се занимавали с търговия на автомобили от невисок клас, уточниха от прокуратурата.

През май друга група от същата банда бе спипана отново в Бургас, припомниха разследващите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черен ден за голямата Богдана Карадочева, която потъна в скръб
Next: Ники Кънчев разтърси цяла България с историята на Дилян от Оряхово

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.