Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха рудниците на Цар Соломон у нас, тунелите са пълни със злато и бял кварц
  • Новини

Откриха рудниците на Цар Соломон у нас, тунелите са пълни със злато и бял кварц

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
rwqdsvsdfgdfgrger.png

Златен рудник е открит под връх Бабяк в Западните Родопи. За разкритието съобщи Илиян Бучков от Якоруда, който в неделя е участвал в доброволческа изследователска
акция със спелеолози.

„Това е древнотракийски рудник, който е на 40 м под земята и е с дължина 220 м. Спелеолозите
от Ракитово успяха да направят снимки на златото и белия кварц.

 

 

Част от открития рудник под връх Бабяк

 

За мен това са рудниците на цар Соломон, които са в България, а не в Израел“, заяви сензационно
Илиян Бучков, цитиран от Struma.bg.

Илиян Бучков

 

Той работи като инспектор в НП „Рила”, но е нещо като местния Индиана Джоунс, тъй като езотериката, интересът към разгадаването на
археологически артефакти е неговата страст. Твърди, че е разкодирал старинния свещен език „ватан“, от който произлиза българският език
и всичките диалекти.

 

„На езика „ватан“ Бабяк значи Върхът на Великия. Мястото е силно енергийно и свято”,
пояснява Илиян Бучков, който добави, че акцията в неделя е била съгласувана с
Община Белица. За находката е била уведомена вр.и.д. кмет Иглика Аврамова.

В Западните Родопи е най-значимият тракийски култов обект – светилището при Бабяк,
което е локализирано по време на строежа на телевизионната кула през 1957 г. от
Люба Огненова.

 

Началото на археологическото му проучване през 1983 г. и обнародването на първите
важни резултати са дело на големия изследовател на тракийската култура – полския
археолог Мечислав Домарадски. Разкопките продължават до 1996 г. под ръководството
на археолозите от Националния археологически институт с музей при БАН Алексей
Гоцев и Милена Тонкова.

 

След дълго прекъсване те са отново възобновени през 2007 г. В проучванията вземат
участие археолозите Илия Кулов и Румен Миков, студенти от СУ „Климент Охридски“,
НБУ, работници от с. Бабяк.

 

Открити са глинени олтари, депа за дарове,  фрагменти от монументална мраморна статуя на неизвестна тракийска богиня, както
и оброчни плочки на Артемида-Бендида и на Зевс и Хера, както и грубо обработена
каменна колона и строителна керамика,  предполагащи наличието на храм.

 

Според Илиян Бучков този храм е бил на юдейския цар Соломон.

За уникалния златен рудник ще трябва да се произнесат специалистите, най-вече
археолозите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Кънчев разтърси цяла България с историята на Дилян от Оряхово
Next: Историята на 21-годишния Георги, който не замина за Лондон, но органите му спасиха 4-ма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.