Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът избухна с тежки критики срещу властта и каза нещо важно
  • Новини

Президентът избухна с тежки критики срещу властта и каза нещо важно

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
rqwdsfsdfgdgdfg.jpg

„Ясно е, че диалогът е необходимост, но той следва да има за цел отстояването на националния интерес и сигурност на обществото ни, а не преследване на партийния интерес. Всички тези красиви опорки, зад които се прикрива в момента управлението… отзад виждаме тъмните идеи от тъмния сценарий на записа.

В момента имаме скрито управление от сценария от записа. Сценарий, който има за цел постигане на користни цели с цената на тежки – мога да кажа деструктивни, компромиси.

На нарушаване на базови европейски принципи и ценности. На опрощаване на грехове. Легитимация на беззаконието и безнаказаността. Политическо избелване!“.

Това заяви президентът Румен Радев в отговор на въпрос защо няма диалог между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.

„Аз няма как да бъда част от този сценарий, нито ще допусна президентската институция да бъде заложник на някакви тъмни интереси.

Не аз, а управляващите в момента обявиха война на президентската институция. В този запис – още преди да са получили властта.

В момента те зоват за диалог, но всички виждаме, че това не е протегната ръка за партньорство. Те настояват за конституционни и законови промени, с които да осакатят тотално правомощията на президентската институция, за да може тя да не бъде коректив за каквито и да е безчинства на властта.

Аз такова лицемерие не го разбирам“, отсече Радев.

Той коментира и новината обявена от финансовия министър Асен Василев пред „Файненшъл таймс“, че рафинерията „Лукойл Нефтохим”“ е в процес на продажба.

„Обявяват в чужди медии какво планират. Виждаме, че тайната подготовка на продажбата на „Лукойл“ е показател, че промяната се случва на тъмно. Без диалог и без информиране на обществото по такъв стратегически за страната ни въпрос. Без анализ за евентуални последствия.

Управляващите дължат отговор каква съдба предвиждат те на българската рафинерия, на хилядите заети там, на бургаския регион… изобщо на националната ни енергетика и икономика“, посочи президентът.

Радев коментира и скандала между България, Унгария и Сърбия: „Утре е ден на българо-унгарското приятелство. И това разсипаха”, каза той.

“Вижте за каква европейска солидарност и европейска интеграция говорят нашите управляващи при условие, че посягат на страна член на Европейския съюз (ЕС), съюзник и партньор в НАТО и ЕС. Тук е засегната и Сърбия“, допълни държавният глава.

По думите му управляващите си мислят, че могат да правят каквото си искат не само в България, но и навън, да погазват европейски норми, сключени договори, да се бъркат в суверенни решения на други държави.

„Това решение ще доведе до фалит на Булгартрансгаз. Трябва да получим отговор от управляващите чии интереси обслужват, защото това не са обществените интереси“, отсече Радев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гадателката на Берлускони: Бойко Борисов ще се кандидатира за президент
Next: За такова лечение на гъбички по ноктите 100% не сте чували. Само една капка от това и край на мъките и дискомфорта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.