Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи масово си купуват евтини мебели от Турция – ето колко ви излиза с всичко включено
  • Новини

Българи масово си купуват евтини мебели от Турция – ето колко ви излиза с всичко включено

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
fsdvdfberefefsdfd.png

Българи от всички краища на страната си поръчват мебели от Турция, като се аргументират с цените, които са до три пъти по ниски. Истина ли е това ще разберем в тази статия. Освен мебели, те си купуват всичко за обзавеждането на стаите – от завивките и бельото до всякакви джаджи и предмети.

Жена, посредник в България, споделя пред Телеграф, че всяка седмица пътуват пълни бусове с мебели от там

Мебелите тръгват основно от Одрин, но някои от посредниците работят и с фирми от Истанбул. Един от тях е разказал, че работи с повече от 50 фирми в Турция. Има на разположение както по-евтини мебели, така и такива от масив. Общата оценка на клиентите е положителна и те са доволни от покупките си. Много от поръчките идват включително и от София.

Как става доставката и колко струва?

Когато попаднете на оферта, цената под снимките е обявена с включена цена за доставката. Някои хора успяват да си купят обзавеждане за трапезарията, спалнята и хола – от А до я за 5-6 хиляди лева. Какво включва тази сума? Получават холна гарнитура, бюфет, маса и секция за всекидневната.  За спалнята получават комплект нощни шкафове, една тоалетка, голямо легло, гардероб. За трапезарията получавате четири стола и маса. Справка показва, че от български производители ще ви струва около двойно по-скъпо.

На същата цена като в България, тоест около 12 хиляди, всичко изброено идва от масив

Една дъбова секция за хола например струва 1500 лева. Комплект масичка за кафе със столчета струва 119 лева, докато у нас започват от 250 лева нагоре. Освен ниските цени, може да получите и дизайн, който пресъздава модели на известни дизайнери и марки. Гардероб, който се продава в известна чужда верига у нас за над 1600 лева, в много подобен вариант и конструкция от Турция струва под 900 лева.

Обзавеждане за стая за младеж може да се купи за 1100-1200 лева

То включва повдигнато легло, малък гардероб под него, малко бюро. Тук цените започват от около 2000 лева. И това за качествена мебел. Ако изберете ПДЧ, ще ви струва още по-евтино.

Ако решите да купувате повече мебели, ще получите отстъпки и допълнителни услуги

Те включват консултация, оглед на място по магазините, превод. За това не се заплаща нищо допълнително.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много хора тръгват към Одрин: Този път българите пазаруват евтини…
Next: Голяма българска банка: Подгответе си пари, защото ще спрем банкирането на тези дати

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.