Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат в строежите на сгради! Нови много ВАЖНИ изисквания на Европа
  • Новини

Обрат в строежите на сгради! Нови много ВАЖНИ изисквания на Европа

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2023
sdfgsdfwsdsdfsdf.png

Европейският парламент приключи с преговорите и затвори законодателните досиета по пакета „Готови за 55“ (Fit for 55), правещ възможен изпълнението на целите по Зеления пакт.

Със завършването на преговорите със Съвета и окончателното приемане на обновената Директива за възобновяема енергия приключи един период в работата на Европейския парламент (ЕП), който беше посветен на изграждането на законодателната основа за зеленото преобразуване на ЕС.

Това съобщи евродепутатът Искра Михайлова от групата на “Обнови Европа“, която участва в „Националния ден на обновяването“, провел се днес за четвърта година и организиран от сдружение „Да обновим България“ (Renovate Bulgaria) – национален партньор на европейската кампания „Да обновим Европа“ (Renovate Europe). Събитието се проведе в сградата на Камарата на строителите в България.

Обновяването на сградния фонд в ЕС е процес, който по думите на евродепутата намира отражение и приложни допирни точки в цялата политика за климатична неутралност. Реновирането намира отражение в много от законодателните промени – от променената директива за енергийна ефективност, директивата за енергийните характеристики на сградите, през директивата за пазара на строителните материали, до Социалния фонд за климата, изброи Искра Михайлова.

„Предстои страните членки да актуализират своите национални планове за енергетиката и климата, да интегрират новото законодателство и да изпълнят целите по Зеления пакт“, така описа тя задълженията на страните от Общността в бъдеще. Тук въпросът за степента на готовност на страните членки да се изправят пред предизвикателствата е ключов.

„Да, някои страни са готови. Много бърз преглед на националните планове за възстановяване и устойчивост показва, че Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Франция, Чехия инвестират около 10 процента от ресурса, с който разполагат по механизма за възстановяване и устойчивост, за реновиране на сградите и енергийна ефективност на обществени и частни сгради.

Така постигат бързи инвестиции в подкрепа на механизма, повишават общата за страната енергийна ефективност, както и характеристиките на сградния фонд. В резултат отчитат и много добри резултати в намаляването на въглеродните емисии“, конкретизира Искра Михайлова, предаде БТА.

А дали България е готова да посрещне предизвикателствата на “Готови за 55“, да изпълни национална програма за обновяване на сградите, предстои да стане ясно, защото “досега резултати няма“, по оценка на евродепутата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова с лоши новини за всички! Каза какво следва
Next: Бедствие в Европа: Идат наводнения, невиждани от 110 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.