Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съвет от опитен градинар: Напръскайте градината със СОДА през есента и вижте какво ще се случи
  • Новини

Съвет от опитен градинар: Напръскайте градината със СОДА през есента и вижте какво ще се случи

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2023
grwqdasfsdgdfgsdfg.png

Всеки един градинар е отворен за какви ли не съвети, които биха му помогнали да се грижи за градината си по възможно най-добрия начин. Днес от Ко4 имаме удоволствието да споделим с вас един трик, който ще ви изуми.

Става въпрос за познатата на всички сода за хляб. В никакъв случай не можем да я наречем „вредно вещество”, тъй като все пак тя се използва за хранителни цели. Каква обаче е ролята и в градината, предстои да узнаете.

Защо градинар съветва да напръскаме градината със сода през есента?

Ако сте от хората, които се грижат за градината си като за член от семейството, то този трик наистина ще ви бъде от полза.

Сигурно вече знаете, че киселинната почва не е никак благоприятна за отглеждането на растения. Тя не позволява на културите, които сте избрали да засадите, да виреят пълноценно.

Содата бикарбонат – Верен помощник в градината – Има ли гъсеници-сода, сива плесен-сода. Ето колко добрини ще в направи

През лятото сме свикнали да ползваме тази бяла съставка за какви ли не цели. Не веднъж сме правили соден разтвор, благодарение на който краставичките стават много по-хрупкави.

През есента обаче, когато в градината няма никакви зеленчуци, е добре да поръсите много тънък слой сода. Тя ще спомогне за регулирането на нейната киселинност и на пролет, когато решите отново да се впуснете в приключението „градинарство”, нещата ще се случват далеч по-лесно.

Ползите от тази съставка са наистина солидни. Содата няма да навреди на почвата, а напротив – тя ще спомогне за регулирането на нейната киселинност, както споменахме и по-горе.

Само една щипка сода за хляб и може да промените живота си – вижте 11 начина как да го направите!

Когато след няколко месеца започнете да садите отново зеленчуци, било то домати, пипер, патладжани или други, поръсвайте по щипка сода във всяка една дупка, преди да заровите корена на разсада. Това ще ви гарантира допълнителни успехи и още по-добра реколта.

Доверявайте се на опитните градинари, защото от тях има какво много да научите!

Източник: Актуално

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деня на Иларион! Ако не искате да прекарате цялата следваща година в провал – не правете това днес 21.10.2023
Next: Скръбна вест! Почина легендарна олимпийска шампионка

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.