Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В събота в 23:00 часа задължително погледнете небето!
  • Новини

В събота в 23:00 часа задължително погледнете небето!

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2023
sdfgfdgherdfgfdg.png

Метеоритният поток Ориониди ще достигне своя връх този уикенд, когато Земята пробие поле от прах и отломки, оставени във вътрешната част на Слънчевата система от Халеевата комета, съобщават от Meteobalkans.com.

Въпреки че Орионидите са активни от 26 септември до 22 ноември, най-доброто време за наблюдение ще бъде на 21 октомври, когато се очакват около 23 „падащи звезди“ на час.

 

Точният пик е в 1 часа сутринта EDT (0500 GMT), като падащите звезди от този средно интензивен дъжд удрят земната атмосфера с бързина 66 километра в секунда или около 238 000 км./ч.

Орионидите, които НАСА описва като един от най-красивите метеорни потоци за годината, могат да се появят навсякъде в небето. Въпреки това изглежда, че те произлизат близо до Бетелгейзе, известната червена гигантска звезда в съзвездието Орион.

Падащи звезди се появяват, когато метеори се търкат в частици въздух, създавайки триене и топлина, които изпаряват метеорите, за да създадат ярки светлинни ивици по небето.

Тъй като луната е близо до фазата на първата си четвърт, най-тъмните небеса ще бъдат след полунощ, след като луната залезе. Това е идеално, защото Орионидите се виждат най-добре в часовете след полунощ, според НАСА.

Повече падащи звезди ще се виждат в места с тъмно небе, които можете да идентифицирате с помощта на карта на светлинното замърсяване.

Орионидите са един от двата годишни метеорни потока, причинени от Халеевата комета, която последно е била наблюдавана във вътрешната слънчева система през 1986 г. Другият е метеорният поток Ета Аквариди, чийто пик е всяка година в началото на май.

Сега отвъд Нептун кометата на Халей обикаля около слънцето приблизително на всеки 76 години, което я прави единствената известна комета с невъоръжено око, която теоретично може да се види два пъти в един човешки живот.

След това тя ще се върти около слънцето, преминавайки близо до Земята през 2061 г. През ноември и декември гигантската комета ще достигне афелия, най-отдалечената си точка от слънцето, преди да започне обратното си пътуване до вътрешната слънчева система, според EarthSky .

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грандиозни планове: Гръцкият собственик на Верея готви нещо голямо у нас
Next: Страшно е: Огнен ужас край Костинброд, хората са в паника

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.