Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари
  • Новини

Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
vdsfasdgdfgdfgege.png

Ако сте родени преди 1978 година, може да се окаже, че разполагате с много финансови средства, за които не подозирате. Трябва бързо да проверите боновите си книжки, които сте получили от масовата приватизация. Има вероятност те да ви носят доходност.

В България към момента има около 2,5 милиона души, които имат акции от масовата приватизация, но не знаят в коя компания са и дали това им носи пари. „Много хора по време на масовата приватизация получиха бонови книжки с 25 000 лева и масово ги дадоха във фондове. Някои от тях излязоха пирамиди и хората си загубиха парите. Други обаче управляваха добре средствата на тези вложители и сега носят висока доходност на тези инвестирани бонови книжки.

 

Почти всички ваши слушатели, родени преди 1978 г. навярно имат акции от масовата приватизации с боновите книжки, които тогава се раздадоха, за които вероятно и не знаят в коя компания са, дали им носи доходност или не“, коментира Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енергетика и член на комисията по икономическа политика и туризъм, цитиран от Фокус. Направете всичко възможно да проверите кой фонд разполага с вашите книжки и отидете да потърсите дивидентите си, ако има такива налице.

 

По закон дивидентите се пазят 5 години, а след това отиват в полза на компанията. Нова услуга: Имате бонова книжка?

 

Вижте дали печелите! Централният депозитар и НАП дават възможност за проверка Имате бонова книжка, а вече има и начин да проверите дали ви носи печалба. Централният депозитар и Националната агенция за приходите пуснаха дългоочакваната услуга – проверка за притежаване на акции с ЕГН и ПИК – персоналният идентификационен код, който се издава от данъчните. Така всички желаещи ще могат да проверят дали притежават, или не акции от предприятия, придобити по време на масовата приватизация, съобщи БНТ. Пари „дремят“: Колко струват днес книжките от масовата приватизация?

Имаш приватизационен бон? Носи ли ти пари? Колко струват боновите книжки от приватизацията? Справката дава информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни.

Информацията може да бъде получена на електронен адрес: https://ewallet.csd-bg.bg/

След масовата приватизация през 1996 г. на всеки български гражданин се полагаха по 25 000 бона, раздадени под формата на бонови книжки.

12 години след края на масовата приватизация – над два милиона души притежават акции от предприятия, но не го знаят.

По официални данни общата сума на непотърсени акции от масовата приватизация достига между 2-3 млрд. лева.

Напоследък финансови експерти съветват притежателите на приватизационни бонове да бъдат по-активни в търсенето на акциите си от масовата приватизация.

Те констатират наличието на огромен брой спящ акции, причината за което виждат в ниската финансова култура на притежателите на акции от масовата приватизация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започва зимното часово време: Ето кога местим стрелките на часовника за последно тази година
Next: Учредиха нов църковен празник! Днес за първи път ще празнуваме…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.