Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мирела от Игри на волята със зловеща диагноза: Спрях да ям, мразех се, беше кошмар
  • Новини

Мирела от Игри на волята със зловеща диагноза: Спрях да ям, мразех се, беше кошмар

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2023
mgfdnfgnnghfghfg.png

Мирела от „Игри на волята“ е страдала от булимия. Красавицата развива заболяването след забележка от съученик преди години и впоследствие открива най-тъмната страна на живота за нея. Допринася много и развода, който преживяват родителите й. Красивата брюнетка минава през истински ад, докато стигне до усмивката, с която неизменно я асоциираме днес.

За последно Мирела е бъркала в гърлото си, за да повърне, миналата година, след „Игри на волята“, а ужаса, който преживява майка й и баща й след това признание, е неописуем.

„Много борбен и емоционален човек съм. Минах през булимия. Бях се затворила в себе си. Мислех, че трябва да се самонараня по някакъв начин, но не го направих.

Помня, че в съда ме питаха с кого искаш да останеш, а аз съм едно 13-годишно дете. След години ми казаха, че съм избрала баща си, а аз не го помнех. Майка ми си тръгна от вкъщи. Към днешна дата е по-различно. Първите няколко години поддържах контакт с нея, но не бих казала, че сме имали до момента честен разговор с нея. Не намирам смисъл, не мисля, че нещо би се променило“, признава Мирела за най-големия кошмар, който е преживявала до момента в живота си.

И продължава: „Разводът на родителите ми ме прехвърли към булимията. Не съм говорила по тази тема досега. Заради създаването на перфектното женско тяло в интернет, много момичета имат проблеми, какъвто имам и аз. Тъкмо бях влязла в гимназията и ми трябваше съвсем малко тогава, за да залитна, имах стресирана психика, вкъщи беше кошмар. Тогава едно момче ми каза, че съм качила някое и друго килце и аз го приех много сериозно, не спрях да мисля за това. Прибрах се и спрях да ям, мразех се. След всяко хранене отивах в тоалетната и предизвиквах повръщане. Това продължи почти година. Ти знаеш през цялото време, че не трябва да го правиш, но не можеш да спреш.

Висока съм 1,74 см и сега съм 60 кг., а бях стигнала до 45 килограма. Всеки път, когато напълнеех малко, изпитвах вина, болезнено откровена е Мирела, която днес следят хиляди в социалните мрежи и се впечатляват точно от начина, по който изглежда.

„Целият стрес, който ми се случи, ми повлия много на имунната система. Вкъщи беше истински ужас, аз бях малка, но достатъчно голяма, за да знам какво се случва. Нямаше как да застана между тях, просто ги слушах от другата стая. Един път, имах последен час в училище, баща ми ми се обади, че с майка ми ще дойдат да ме вземат. А те постоянно се карат и се притесних дали няма да се скарат пред всички. Стана ми лошо, схванаха ми се краката, ръцете, от ужас какво може да се случи. И когато дойдоха, вече бях много зле, трябваше да ме закарат директно в болницата. После това започна да ми се случва много често, с години. Спряха едва, след като се поуспокоих, свикнах с развода, с този начин на живот.“

 

 

 

Много тежко преживявам провали. Почвам много да се обвинявам. Но осъзнах, че не мога да съм перфектна“, прави своята трудна равносметка красивата брюнетка, която наскоро пусна и първата си песен, но признава, че няма намерение да става певица по професия.

„Пея от малка – в училище, по хорове, в читалища. Получавала съм предложения от поп фолка, но не се виждам в такава светлина, със сигурност. Хванаха съм много дини под една мишница в момента, но танците са короната в момента. Музиката ми е била винаги като хоби, не смятам да я превръщам в професия, въпреки че изкарах наскоро първата си песен“.

За любимия си човек – актьорът Юлиан Костов, Мирела признава, че е много специален човек, с когото всъщност се познават отдавна, но едва наскоро открили любовта си един към друг.

„Юлиан е човекът до мен. Познаваме се от доста време. И двамата сме от Варна. Досега обаче никога, когато сме се засичали по събития, не сме имали възможност да се опознаем. Това лято обаче, го направихме, на морето. Отне ми някакви часове, за да се влюбя в него. Много силно чувство. Привлече ме това, че той е искрено добър човек, рядък, изчезващ вид. Много е емоционален, показва си емоциите. С него много си приличаме по някои неща. Много ме подкрепя, много е спокоен, не съм се чувствала така никога в живота си.“

За финал Мирела призна и за една загуба, която едва ли някога ще може изцяло да преживее – на нейната баба, която губи тази година. „Баба ми е моят герой. Аз много приличам на нея, така ми е казвала и тя. Загубих я тази година. Случи се толкова внезапно, че… още не мога да го прием Имах много какво да й кажа и зная, че тя го знае“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На тази дата е най-голямата Задушница – ето какво трябва да направим задължително
Next: Слагате омекотител, но дрехите ви пак не миришат добре? Ето какво трябва да направите и ще ухаят с месеци

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.