Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не чакам зимата, за да си приготвя любимите Чеснови пиперки – най-хрупкавата туршийка
  • Новини

Не чакам зимата, за да си приготвя любимите Чеснови пиперки – най-хрупкавата туршийка

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2023
csdhfdgdfhgeggfd.png

„Сигурна съм, че след като опитате чушките по този начин, не само ще ги приготвяте за зимата, но и за лятото, за да ги имате постоянно в запас“, казва Сузана, от която имаме рецептата за тези невероятно хрупкави Чеснови пиперки :

Хрупкави Чеснови пиперки

Необходими продукти:

  • 5 кг червени чушки
  • 2 глави чесън

За маринатата:

  • 250 мл вода
  • 250 мл олио
  • 250 мл алкохолен оцет 9%
  • 250 г захар
  • 100 г сол
  • 1 голяма връзка пресен магданоз
  • 2 моркова

И още:

  • 5 гр. консервант (ако е за зимата и ако не правите пастьоризация) и черен пипер на зърна

Начин на приготвяне:

Чушките се измиват добре, отцеждат/избърсват, след което се отстраняват дръжките и семките, както при подготовката им за пълнене. Измийте магданоза и го нарежете, не много на ситно.

Измийте добре морковите, след което ги остържете или ги обелете с нож за картофи, след което ги нарежете на колелца, не много тънки или дебели, с дебелина около 2-3 мм.

В тенджера с диаметър колкото най-дългата чушка (означава да съберем чушките по дължина) слагаме всички необходими съставки, които са посочени за маринатата и включваме котлона на най-силната степен, за да заври сместа.

Щом заври, намалете температурата (при мен беше на 2 от скалата 1-3) и започнете да „бланширате“ чушките, т.е.

за кратко да ги потапяте в готовата течност.

Достатъчно е чушките да престоят в постоянно врящата течност (на умерена температура) 2-3 минути, колкото да сменят цвета си. Извадете ги с решетъчна лъжица, изчакайте няколко секунди върху тенджерата да се отцедят, след което ги наредете в друга тенджера с капак.

Не слагайте всички чушки да се „бланшират“ наведнъж, а го направете на няколко пъти, колкото побере тенджерата. Като ги извадите ги сложете в другата тенджера и веднага ги захлупете.

В тази тенджера трябва да престоят още половин час, като през това време ще омекнат, колкото да станат гъвкави и огъващи се, без да се чупят.

И така, повтаряйте процедурата, докато „бланширате“ всички чушки. След това след изминалото време започнете да редите чушките в предварително стерилизирани буркани.

За да не рискувам и да не ми се развалят, защото нямам студено мазе, слагам консервант, а вие можете да го пропуснете, ако искате. На дъното на всеки буркан слагам по съвсем малко.

Подредбата в бурканите е следната: малко консервант, магданоз, накълцан на ситно чесън или по желание и така се повтаря на всеки два реда чушки и готово. От време на време добавяйте кръгчета моркови.

От това количество чушки и зеленчуци трябва да напълните три буркана, тоест общо 7 литра. Напълнете бурканите с останалата марината. Докато заливате, разклащайте всеки буркан, за да освободите задържания въздух.

Така приготвените буркани се покриват с чинии или тави и се оставят да изстинат за една нощ. Не изхвърляйте останалата марината, а я допълнете в бурканите на следващата сутрин, ако забележите, че нивото на течността е спаднало.

Необходимо е чушките да са покрити с течността догоре. Най-едрите чушки оставете за последния ред, за да потопят всички останали под маринатата или ако имате пластмасови решетки за буркани използвайте тях.

Избършете бурканите, за да са чисти отвън, след което ги затворете с целофан, а върху целофана затворете с метален капак или каквото използвате вие.

СЪВЕТ: Течността от маринатата трябва да ври постоянно, докато слагате студените чушки в нея, защото когато ги сложите, те охлаждат течността, така че трябва постоянно да контролирате температурата, тоест да увеличавате и намалявате.

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Рибарите по морето посърнаха: Паламудът се появи, но…
Next: Компенсация от 73 ст. на литър сваля бензина и дизела до малко над 2 лева

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.