Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите на са на себе си след тази прогноза на Симеон Дянков ще имат ли коледни надбавки
  • Новини

Пенсионерите на са на себе си след тази прогноза на Симеон Дянков ще имат ли коледни надбавки

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
fdbfghfgherhrh.png

Аз съм убеден, че ще има коледни надбавки. Това заяви пред bTV бившият финансов министър Симеон Дянков.

„Вървят към варианта да няма коледни набавки, защото не се събират приходите. Дупката в бюджета в момента е по-голяма, около 2.5 млрд. лв. и затова се говори да няма такива допълнителни плащания.

 

Аз съм убеден, че ще има коледни надбавки. Това е традиция в България, от време на време се говори, че няма достатъчно пари и трябва да се правят по друг начин сметките. Такива пари има“, заяви той.

„Като се прави бюджет за годината, първо се изчисляват разходите, които трябва да се направят, а след това се гледат приходите дали са възможни. Оттам нататък, като станат реални приходите, се намаляват разходите.

 

В Бюджет 2023 те изчислиха какви разходи им трябват и оттам доста оптимистично казаха на митниците и на НАП: съберете приходите. Тази година с 24% е увеличена събираемостта, която трябва да направи НАП. Това е невъзможно и следователно сме с тази дупка, за която си говорим“, каза още Дянков.

Що се отнася до идеята на финансовия министър Асен Василев максималният осигурителен доход да се увеличава, Дянков заяви, че това означава, че той ще е свързан по някакъв начин с развитието на икономиката. „Това не е лоша идея, да се надяваме, че и другите му идеи ще са толкова добри“.

Бившият министър на Борисов коментира и горещата тема „Лукойл“. По думите му, възможността България да си вземе парите от данъци, които плаща „Лукойл“, е нулева.

„Първо, защото вече сме към края на годината, а тези данъци печалба се плащат до юни месец. По-скоро трябва да говорим какво ще стане следващата седмица, когато стане ясно, че няма да има постъпили данъци“, коментира той.

Според него грешката да се платят много по-малко данъци е допусната от шефа на НАП.

„През годините „Лукойл“ се е случвало да платят данък печалба, но е било няколко пъти и то по малко“, каза още той.

Що се отнася до това дали гражданите на България са ощетени от това, че рафинерията не плаща данъци у нас, Дянков е категоричен, че това се вижда ясно. „Тези пари не влизат в нашия бюджет и не помагат на българските потребители“, допълни бившият финансов министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този тв водещ се оказа много богат, ето как е спечелил парите си
Next: Гатьо от Игри на волята каза цялата истина за Алексей Петров

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.