Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 26.10 почитаме един от най-светлите празници! Какво трябва да знаем за Димитровден?
  • Новини

На 26.10 почитаме един от най-светлите празници! Какво трябва да знаем за Димитровден?

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
sdgdfghrewwwqewq.png

На 26.10 (четвъртък) почитаме един изключително светъл празник. На Димитровден повод да почерпят имат всички, които носят красивите имена Димитър, Димитрия, Димо, Димитричка, Димо, Димона, Драга, Драгана, Драгомил, Митко, Митре, Митричка и техните производни.

Какво знаем за този ден? Има поверие, че след Димитровден натам може да завали първия сняг, тъй като този светец „приспива“ природата като разтърсва своята дълга бяла брада, а от нея „политат“ снежинки към земята.

Именно по това време стопаните прибирали своята реколта под стряхата.

Народните поверия за този красив и светъл празник гласят, че Георги ни носи лятото, а Димитър ни носи зимата.

Легенда сочи, че Свети Димитър е покровител на студа и на зимата, той е по-голям брат на Свети Георги. Други легенди гласят, че двамата са братя близнаци, които са тръгнали по различни посоки в света.

Има и някои традиции, които се тръгват именно от този ден. Една от които е подготовка за идните „миши дни“.

Друга традиция сочи, че на този ден жените в никакъв случай не трябва да подхващат домакинската работа, защото с действията си могат да разсърдят мишките и те да „проядат“ всичко що е изработено през годината. В този ден не се тъче, преде, плете или шие. Не трябва в ръка да се държи вренето или хурка.

Мъжете в този ден не трябва да ронят от събраната царевица или да загребват от житото в хамбара. Ако искат да „замажат“ очите на мишките, то те трябва да замажат с кал праговете и ъглите на хамбара и къщата.
Димитровден още е известен и като деня на строителя, на този ден празнуват строителни инженери, проектанти, архитекти и всички, що са ангажирани в строителната сфера.

Иманяри пък вярват, че именно в нощта на празника се отваря небето и заровените жълтици проблясват в синкав пламък, за да ги насочат къде се намират.
Освен това, датата 26 октомври е приета като ден за Видин, Айтос и Сливен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Броим около 200 лева, за да сменим водомерите, имаме срок до края на 2026 година
Next: Цял Ловеч говори за тази медицинска сестра и стореното от нея на малко дете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.