Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков с извънредна новина за петъчното заседание на парламента
  • Новини

Кирил Петков с извънредна новина за петъчното заседание на парламента

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
fsdsdfhfgherrehfgh.png

Парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) ще гласува за отхвърляне на ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за енергетиката, но това ще стане след местните избори. Това заяви пред журналисти в Ловеч съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков.

От думите му стана ясно, че депутатите от групата на ПП-ДБ няма да участват в извънредното заседание на Народното събрание, насрочено за петък.

 

„Ветото трябва да се отхвърли, това е ясна реформа, която трябва да се случи. Тя е част от Плана за възстановяване и устойчивост. От друга страна, също сме казали, че в петък преди изборите, когато хората в цяла България трябва да направят най-важните си решения кой да бъде техният градоначалник, е абсурдно да им хвърляме прах в очите с национални теми“, коментира Петков.

По думите му предизборни циркове в парламента са абсолютно ненужни и затова няма да бъдат на това заседание. „Спокойно можем в зала да отхвърлим ветото веднага след изборите. Няма да присъстваме, защото няма смисъл.

Той коментира и темата с „Лукойл“, като посочи, че от компанията се опитват да използват стара загуба, за да прикриват нови данъци. Те един път са декларирали, че тази стара загуба не важи и трябва да си плащат в пълен размер данъците и ние това ще настояваме и ще те ще бъдат събрани.

Министърът на финансите вече ги уведоми. От тук нататък всички заедно ще кажем, че няма да допуснем с тези стари загуби да се опитвате да покривате нови данъци. Държавният контрол трябва да се упражни от Министерството на финансите. Ние, партиите, заставаме зад този подход, заяви Петков.

По думите му в служебното правителство, когато са внесли закона, са оставили една вратичка, която „Лукойл“ използва, но ще бъде затворена. „Вратичката е много проста – дали да има нотификация в Брюксел, или не. Не, няма нужда от тази нотификация, така че да може да се използва тази причина, за да не се плащат данъците“, добави съпредседателят на ПП-ДБ.

Относно искането на коалицията вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел да дава ежеседмични писмени отчети за Шенген, Петков посочи, че това е основен приоритет за България и трябва да има ясна стратегия как да убедим Австрия и Нидерландия да ни подкрепят.

„Няма да стане от само себе си. Така че, фокусираме работата на Министерството на външните работи с това, че не може просто да стоим настрана и да чакаме някой да ни казва „не“. Трябва да действаме, посочи още Кирил Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Утре е един от най-светлите празници! Вечерта небето се отваря и заровено имане проблясва със синкав пламък
Next: Голяма промяна за шофьорите в Гърция, за която трябва да знаят и българите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.