Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МОН с важна новина за всички ученици. Прочетете какво се случва
  • Новини

МОН с важна новина за всички ученици. Прочетете какво се случва

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
fsdgsfdhweqwdasdas.png

Всеки ученик в България може да ползва безплатно лицензиран офис пакет на Майкрософт до 5 устройства. Такива лицензи имат и 67 500 учители.

Това е заложено в действащия договор между Министерството на образованието и науката и технологичната компания.

Проектът на МОН за изграждане на единна национална идентификационна система в предучилищното и училищно образование, както и за „Дигитална раница“ за онлайн уроци, е един от най-големите в световен мащаб по отношение на внедряването над 1 милион лицензи за всички учители и ученици.

 

Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с директора на „Майкрософт България“ Калин Димчев. Данните са на компанията и са на база проекти за електронно обучение, реализирани с различни образователни институции по целия свят.

Министър Цоков акцентира на бързата реакция на компанията, която по време на пандемията от Ковид-19 e реагирала с ИТ решения, които да направят възможно онлайн обучението.

„За нас като екип дигитализацията на образователната система е водещ приоритет и ние искаме да проучим най-добрите примери на глобално ниво и да обсъдим как да ги внедрим на национално“, обясни министър Цоков.

По думите му затова и стратегически партньорства с водещите компании в света в тази сфера са от ключово значение.

Калин Димчев и Гергана Русева от ИТ компанията запознаха министъра и екипа му със световните новости в областта на дигиталното обучение, някои от които в момента все още се разработват.

Според тях най-новите технологии, включително изкуственият интелект, могат да намерят място в образователния процес и да улеснят работата на учителите.

Изкуственият интелект може да ги подпомогне при създаване и структуриране на съдържание, както и да предостави персонализирано обучение, като автоматично анализира индивидуалния напредък на всеки ученик.

Например след анализа, той може точно да определи, на какво трябва да обърне внимание в подготовката си ученика, указвайки конкретните ресурси, които да помогнат и къде се нуждае от подобрение.

Целта е не да се замести учителя, а да му спести време, което той сега изразходва за техническа и административна дейност, стана ясно по време на срещата.

Технологията би имала приложение и във висшето образование. Например може да се ползва за синтезиране и подбор на научни данни от бази като „Елзевир“.

Така ще спести време на студента или докторанта в търсене на проверена информация от научни източници, но и ще гарантира недопускането на злоупотреби с ползване на Изкуствен интелект.

Технологията вече може да засича плагиатство и да се ползва от преподаватели и дипломни ръководители при проверка на работите на студенти и докторанти.

В срещата участие взе и заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов с първа гневна реакция заради Кодгейт
Next: Виолета изхвърли Цвети от Игри на волята и през сълзи обяви: Извинявам се на предаването!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.