Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виолета изхвърли Цвети от Игри на волята и през сълзи обяви: Извинявам се на предаването!
  • Новини

Виолета изхвърли Цвети от Игри на волята и през сълзи обяви: Извинявам се на предаването!

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
sdfdfsgdgerwewrew.png

Кадри: „Нова телевизия“

Още един участник напусна „Игри на волята“ тази вечер. Това е световната шампионка по калистеника Цвети Станева. Тя загуби елиминационен дуел срещу бизнесдамата, живееща в Америка – Виолета Стайкова.

 

23-годишната участничка бе пратена на битка, след като получи пет гласа на номинационен съвет. 47-годишната й съплеменничка в „Гладиаторите“ пък отиде на дуел по служебен път, след като бе изловена в нарушение – да си подсказва с дъщеря си Денислава от „Старейшините“ за това кого ще пращат на номинации племената.

Днес двете трябваше да си изберат по един помощник за битката. Иван Рълев защитаваше Виолета, а Крум Стоянов – Цвети.

 

Рълев успя да спечели схватката, в която трябваше да се нарежда пъзел за време, като помежду всяка сесия трябваше да се обръща 80-килограмова гума по няколко пъти.

 

Така Виолета получи предимство в същинската битка с Цвети. Едно от препятствията бе да се вкарат четири топчета в мишена, като по-възрастната участничка имаше с едно по-малко. В двубоя им имаше и други компоненти като плуване, стрелба и минаване на ръце през въздушно препятствие.

 

В крайна сметка Виолета се справи по-добре и изхвърли Цвети от шоуто. Тя се извини на продукцията за това, че е сгрешила и мамила.

„В живота не правя такива работи. Не правя саботажи, а се боря. Аз съм на 47 години и трябва да бъда пример. За това се извинявам и благодаря, че ми дадохте втори шанс“, каза тя през сълзи.

 

Така в риалитито останаха 14 души – „Старейшините“ Мастагарков, Дунев, Мартин, Виктория, Оряшкова, Михаил, Денислава и Момчил и „Гладиаторите“ Рълев, Радо, Виолета, Теодора, Крум и Калоян.

При победата си над Крум пък Рълев получи също и 30 гроша, както и правото единствен да отиде да залага на съботните битки между кандидати за сезон 6 и All stars-а.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МОН с важна новина за всички ученици. Прочетете какво се случва
Next: Почина Делко Лесев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.