Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов потъна в скръб
  • Новини

Бойко Борисов потъна в скръб

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
bdsfhdfggkerigdfgdfg.png

Дни преди местния вот Бойко Борисов потънал в скръб за покойната си майка. През този октомври се навършиха 25 години от нейната кончина, а кръглата годишнина бившият премиер почел според християнските традиции.

Близки до лидера на ГЕРБ споделят, че макар да е минал четвърт век, откакто майка му Венета не е на този свят, той продължавал да преживява болезнено нейната липса и все още смятал смъртта й за най-голямата загуба в живота си.

Венета Борисова е била дългогодишна учителка. И до ден днешен всички в Банкя си спомнят за нея само с добро. Всъщност тя е и първата класна на бъдещия политик. Затова в училище, когато бил в началните класове, често Бойко се обърквал как да я нарича и ту й казвал „майко“, ту „другарко“.

На нея той кръщава и единствената си дъщеря – Венета, която пък даде на първородния си син името Бойко. След него се появи и второто внуче на лидера на ГЕРБ – Иван, а миналата година и внучката Виктория.

В редките случаи, в които Борисов си е позволявал да говори за семейството си, той е споделял, че майка му си е отишла след неравна борба с рака. С по-голямата му сестра Красимира не успяват да я спасят, въпреки че продават всичко, което имат, за да й осигурят възможно най-доброто и алтернативно лечение. Заболяването обаче било в крайна фаза и лекарите не могли да се преборят за живота й.

„Много я обичах и ми е много тъжно за нея. Мама Мецанка беше най-добрата жена на света, тя ме научи да различавам доброто от злото. Често ми казваше – „никога не прави това, което на теб не искаш да ти се случи“. До ден днешен от този принцип се ръководя в действията си. Благодарение на нея съм това, което съм. Знам, че тя ме гледа отгоре и е важно за мен да одобрява моите решения“, написа преди време във фейсбук Бойко Борисов.

25 години след загубата на най-важната жена в живота си той продължавал да чувства нейната подкрепа и посещавал гроба й, когато му предстояли трудни решения.

В свое интервю преди години той казва, че се разнежвал единствено на гробищата и плачел само там. „Липсва ми. Откакто почина, не съм стъпвал в кооперацията, където живееха. Като жива ми е, все си мисля как ли би коментирала това, което правя. Тя нямаше минуси“, изповяда се преди време Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Делко Лесев
Next: Имен ден: Светли имена черпят днес, почитаме красива девица

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.