Днес Православната църква почита паметта на Света великомъченица Параскева. Тя била родом от Икония, Мала Азия. След смъртта на благочестивите й родители пожелала да си остане девица, за вярата Христова хвърлена в тъмница, в огън, излязла невредима и била посечена с меч по време на император Диоклетиан в 303 година.
Житие на света великомъченица Параскева
Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон.
Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богаство. Тя помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.
Тя също така старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците.
Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела.
**************
При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година.
Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците:
– В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота?
След това се обърнал към света Параскева:
– Кажи ми как се казваш, девойко!
– Аз съм християнка, Христова служителка – отговорила твърдо тя.
– Не искам да чувам такива думи – казал съдията. – Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.
– Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм серодила в ден „параскева“ /т.е. петък/.
Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молитви и добри дела. А аз, тяхната дъщеря, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания.
– Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.
– Не желая да се омъжвам – отговорила девойката. – Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана…
– Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.
Девойката възразила на съдията:
– Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото те очаква вечно мъчение!
Съдията се ядосал и заповядал да бият жестоко, безмилостно девойката. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница.
На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело.
През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й казал:
– Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.
– Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто около грамадната клада.
Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.
На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.
Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.
Имен ден: Параскева, Лъчезар, Лъчезара
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: