Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е София: В този наш град хората живеят като царе, заплатите удариха в земята всички останали
  • Новини

Не е София: В този наш град хората живеят като царе, заплатите удариха в земята всички останали

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
wqrwfsddfvdfgg.png

Един наш град удари всички останали в земята по заплати. В него хората си живеят царски. И противно на очакванията изобщо не става дума за София, а за малко градче близо до столицата, съобщава „Стандарт“.

Териториално и административно страната ни е разделена на шест статистически района, 28 области и 264 общини. Ножицата между бедни и богати общини е голяма, тоест богатите общини в България стават все по-заможни, докато бедните още по-бедни. Данните са на Института за пазарна икономика.

 

Най-богатата община по линия на заплатите на служителите в нея е Челопеч. Тя е на първо място в страната по средна работна заплата (2 930 лв. на месец). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 431 лв.), следвана от община Пирдоп (2 205 лв.). Столична община е четвърта в класацията със средна работна заплата от 2 144 лв..

На пета позиция е енергийният център Раднево (2 040 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 985 лв.),  Девня (1 947 лв.), Панагюрище (1 860 лв.), Елин Пелин (1 745 лв.) и Божурище (1 717).

Положителните процеси от последните години водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2017-2021 г. Средната заплата на наетите в 183 общини в страната бележи ръст между 40 и 60 на сто за пет години.

Несебър и Созопол имат най-голям дял на собствените приходи спрямо общите разходи в общинския бюджет – съответно 93,1% в Несебър и 71,4% в Созопол. Традиционно общините по морето, както и малките общини в Средногорието, имат висок дял на собствените приходи, което дава повече свобода и капацитет за провеждане и финансиране на собствени политики и услуги.

На дъното на класацията са Хасково и Видин. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в югоизточната област е под 10 000 лв годишно. За сравнение – средното ниво за страната е двойно, а най-високо е в София – над 45 000 лв.

Към юни тази година най-ниска е била средната заплата във Видин- 1256 лева, следвана от Благоевград- 1271 лева и Хасково – 1294 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЦИК си каза тежката дума за машинния вот, ето какво се случва
Next: Спомняте ли си леля Гошка, милионерката? Ето какво се случва с нея сега, след голямата печалба

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.