Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Струва 5,80 лв и е за животни! За хората обаче, е безценно- лекува от гъбички по ноктите до псориазис
  • Новини

Струва 5,80 лв и е за животни! За хората обаче, е безценно- лекува от гъбички по ноктите до псориазис

Иван Димитров Пешев януари 19, 2024
fsdgdfgewewqdsads.png

 

Във ветеринарните аптеки масово изкупуват това мазило за ползване от хора! Това мазило се продава за животни.

От много време насам обаче продавачите във ветеринарните аптеки, където се предлага, са изумени. Защото истината е, че масово се търси от клиентите за лечение не на животни, а на хора. Мазилото чудо се нарича Антифлегмин. Съдържа камфоров силицилат и е предназначено за мазане на вимето на кравите, против абсцеси и рани.

Какво е изумлението обаче, когато се доказа, че то лекува цели 4 човешки болести. При това в пъти по-бързо и ефективно от аптечните лекарства, гелове, мехлеми и прочие. А и е в пъти по-евтино като знаем как вървят цените на илачите във фармацевтичната индустрия, пише 365 Новини

Вярвате или не, но до Антифлегмин прибягват често спортисти, пенсионери и дори хора от така наречения хайлайф.

Да, обяснимо е защо един пенсионер ще избере животинското лекарство пред “човешкото” – разбира се, водещ фактор е разликата в цената. При хората от спорта и по-заможните обаче, това мазило е предпочитано само и единствено заради ефекта си и забележителните резултати, които дава.

То изпитано лекува гъбички по ноктите – иначе адски упорити, болки в мускулите и ставите, артрит, хемороиди и псориазис. Все болежки, които трудно се поддават на лечение и изискват много време, търпение и средства.

Антифлегмин, както и няколко други мазила за животни, дават светкавични резултати и то по съвсем обясними причини.

Просто в тях дозата е по-силна и ефектът се отчита за нула време. Ето част от мненията на хора, изпробвали Антифлегмина:

“Моя позната ме убеждаваше, че с него си е излекувала псориазиса. Първоначално я гледах като луда, но после реших да го пробвам за гъбичките по ноктите ми. Наложи се да й се извиня за недоверието. Защото след няма и месец видях смайващия резултат”, пише Николина Видева.

А Димитър Пейчев признава в един от здравните форуми, че това мазило е направило чудо за болките му в кръста и гръбнака.

“Ако се замислиш, жените редовно си мажат косите с конския Тривитаминол и се хвалят с убийствена грива след това. Нали и то е уж за животни?! Гледайте това, което наистина помага, а не това, с което ни залъгват и скубят пари. Наглед простите неща са най-добри”, заключва и Стоян Стаменов.

Continue Reading

Previous: Официално е: Обявиха присъдата на певицата Белослава, ето каква е
Next: Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.