Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Честен бездомник върнал на момиче чанта с ценни вещи. В замяна тя променила живота му
  • Новини

Честен бездомник върнал на момиче чанта с ценни вещи. В замяна тя променила живота му

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
fsdfgdsfgrtyryfgh.png

Случаят е от Болтън, Великобритания.

20-годишната Дейзи Оуен се върнала вкъщи от бар и открила, че е оставила чантата си там, в която имало £300 в брой, някои от документите на момичето и нейния iPhone.

Дейзи дори не се надявала да види нещата си отново. Каква била изненадата й, когато приятелите й казали, че чантата й я чака при някой си Пол Калдърбанк, бездомник, който от два дни търсел някой, който може да познава момичето.

Както казва Пол, той дори не си е помислял да вземе нещо за себе си.

„Аз съм честен човек, просто исках да върна чантата на това момиче. Разбира се, внимавах много, когато разпитвах хората, защото всички веднага се оказваха или „собственици“, или „добри приятели на собственика“. Но успях да намеря онези, които наистина познаваха собственичката на чантата и чрез тях да кажа откъде може да я вземе.“

Пол, който е бездомен от четири години, прикрепил към чантата бележка, обясняваща мисията му, защото се опасявал, че хората ще помислят, че я е откраднал.

Дейзи била шокирана от постъпката на мъжа. Той самият имал голяма нужда от средства, а направил толкова много усилия да й върне нещата и не поискал нито стотинка! Според нея, докато има такива хора, човечеството няма да бъде обречено.

Дейзи Оуен била поразена от постъпката на мъжа. Източник: Daisy Owen/Facebook

Поразена от високите морални стандарти на мъжа, Дейзи веднага решила да благодари на непознатия.

Тя разказала тази история в интернет, създавайки онлайн компания, която може да осигури на бездомника храна и дом поне за кратък период, така че той, без да се притеснява за гладния си стомах и местоживеенето си, лесно да си намери работа и да се върне към нормалния живот.

Хората не останали безучастни и мнозина откликнали на молбата на момичето. С общите усилия на потребители на мрежата те успели да съберат хиляди и сто паунда за няколко дни.

Но Дейзи не възнамерява да спре дотук, тя иска да събере три пъти по-голяма сума, за да може Пол сам да си плати жилището.

„Добрите хора не трябва да живеят на улицата. За това и съществува доброто, трябва да си помагаме, да бъдем хора“, казва Дейзи, решена да даде подслон на този човек.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички в тази секция в Пловдив се зарадваха, като видяха кой дойде да гласува в ранни зори
Next: Внезапна гибел застигна жена в български автобус в Гърция, пътниците в шок

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.