Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Главната на Пловдив почерня от народ, на Капана обаче такова чудо не помнят
  • Новини

Главната на Пловдив почерня от народ, на Капана обаче такова чудо не помнят

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
sgdfgdfhtrhfghgfhtr.png

Трудно се намират места в кафетата на Главната улица в изборния ден, пише „Марица“. 

Пловдивчани използват топлото време, за да седнат на кафе и пастички и да обсъдят вота и световната политика.

 

„Днес работим като сладкарница „Захарно петле“. Не сервираме алкохол заради изборите.  Добре е, че времето е топло и клиенти не липсват“, коментират сервитьори от заведенията на най-знаковата улица.

В хранителните магазини и нон-стопчетата в центъра също не се продават алкохол, въпреки че няма обозначение на рафтовете със спиртни напитки, че в днешния ден има забрана за продажбата им.

„Хората вече си знаят и даже не питат. Само един-двама, които явно бяха забравили за забраната попитаха, но не настояха“, каза млад продавач. С колко ще е по-малък оборотът обаче ще стане ясно вечерта, когато по традиция се засилва търсенето на бира и твърд алкохол.

Не така стоят обаче нещата в най-посещаваното през уикендите място в града – Капана. Тук-там в заведенията, в които не се сервира храна, има посетители, на чиито маси скромно стояха бутилки с минерална вода и чаши с кафе. Там, където човек може да хапне обаче, масите остават празни.

„Ако изобщо някой седне, си поръчва кафе, сок и това е. Обикновено хората идват, за да хапнат вкусна храна с биричка или хубаво вино. В другите дни много се поръчват и коктейли, особено в такива топли дни като днешния“, коментираха скучаещи сервитьори от арт квартала.

Според тях в изборния ден най-много се поръчвали фрешове, вода и домашна лимонада.

Арт-магазинчетата и тези за сувенири също са празни.

„Липсват гостите от София и другите градове, които обикновено идват в събота и неделя. Сега обаче явно са останали по родните си места, за да гласуват“, коментираха пред празните магазини продавачки.

За да не се нарушават забраните в деня на вота и да се реагира веднага, ако има нарушения, в близост има спряна патрулка.

„До момента всичко е спокойно. Нямаме сигнали за нарушения“, казаха блюстителите на реда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Горещи подробности за посещението на Ендер в България
Next: Този култов водещ ли ще заеме директорското място на Хекимян в bTV?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.