Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина голяма театрална звезда
  • Новини

Скръбна вест! Почина голяма театрална звезда

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
wqrwqfsdfdfgfdgergre.png

Робърт Брустийн – титан в театралния свят, критик, драматург, радетел за художествена почтеност и основател на два от водещите регионални театри в САЩ, почина на 96-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Той е починал в неделя в дома си в Кембридж, щата Масачузетс.

Известен като страстен и провокативен защитник на театралното изкуство, който настоява за новаторски произведения и за авантюристично модернизиране на класиката, Робърт Брустийн основава Йейлския репертоарен театър и Американския репертоарен театър в Харвард.

Някои от произведенията, поддържани от него, смущават критиците и зрителите, които не са свикнали с нетрадиционните постановки. Брустийн обаче не смята, че дължи извинение.

„Знам, че не съм в крачка. Толкова не съм в крачка, че почти съм в крачка“, казва той пред „Ню Йорк таймс“ в началото на новия век.

Йейлският репертоарен театър, основан от Робърт Брустийн, е произвел няколко носители на награда „Пулицър“ и номинирани финалисти. Много от постановките му стигат до Бродуей и общо печелят 10 награди „Тони“ и над 40 номинации.

След като е уволнен от Йейл, Брустийн преминава в Харвард, където преподава английски език и през 1980 г. основава Американския репертоарен театър, превърнал се в един от най-престижните театри в страната и носител на множество награди, сред които „Тони“ и „Пулицър“.

През дългата си кариера на режисьор, драматург и преподавател Робърт Брустийн е подпомогнал артистичното развитие на театрални творци от ранга на Мерил Стрийп, Кристофър Уокън, Чери Джоунс, Сигорни Уивър, Джеймс Лапин, Тони Шалуб, Линда Лавин, Стив Зан, Дейвид Мамет.

Брустийн е твърд привърженик на идеята, че театърът трябва да бъде преди всичко форма на изкуство, а не само политическа платформа.

„Мисля, че най-великият театър е този, който съчетава върховете и низините. Единственото нещо, което не мога да понасям, е средата“, казва той.

Освен на пиеси, Робърт Брустийн е автор и на много книги с есета и критики. Носител е на редица отличия и е въведен в Залата на славата на театъра.

През 2010 г. президентът Барак Обама му връчва Медал за принос към изкуството в Белия дом и го обявява за „водеща сила в развитието на театъра и театралните творци в САЩ“.

През 2012 г. Робърт Брустийн е попитан какво мисли за сегашното състояние на американския театър. Тогава той отговаря, че билетите са твърде скъпи, а произведенията често не намират дълбок отзвук.

„Обичам забавленията, но забавленията трябва да са сериозно усилие за изследване на американската душа чрез нейния театър. Романистите разбират това, поетите го разбират, а за известно време и драматурзите наистина го разбираха. Това вече го няма. А ако го има, то не се появява на сцената“, казва Робърт Брустийн.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесна новина за хиляди родители, облекчението е голямо
Next: Ето кога е Архангелова Задушница тази година и какво НЕ се прави в този ден

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.