Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драмата е голяма! Григорова с първа реакция след подадената ръка от Борисов и последвалия призив от Нинова
  • Новини

Драмата е голяма! Григорова с първа реакция след подадената ръка от Борисов и последвалия призив от Нинова

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
fdfhgjhkmhjkyjyujy.png

Разговори за подкрепа не съм водила. „Възраждане“ не съм ги чула да казват нищо.
Това заяви пред bTV кандидатът за кмет на София Ваня Григорова.

„Чух, че Борисов е казал, че аз съм по-добрия кандидат. Няма как да не се съглася
с него.

 

Цялата ми кампания беше изградена на обяснения, че сегашното състояние на София
е следствие на модела Софиянски, продължен от модела ГЕРБ и че сглобката, която
ще се случи, е против интереса на гражданите. Не аз, а ПП и ДБ са в сглобка с ГЕРБ.

Приемам подкрепа от гражданите и водя разговори с тях.

 

Няма с какво да съм ангажирана от подкрепата на ГЕРБ извън това, което заявявам
аз. Това, което заявявам аз, е, че на първо място трябва да е интересът на малкия
човек. Ако някой ме подкрепя, то това са тези хора“, подчерта тя.

 

По-рано днес, относно това кого ще подкрепи ГЕРБ на втория тур в София, лидерът
на партията заяви: „Както Хекимян каза – по-добре държавна собственост, отколкото Държавна сигурност“.

Малко след изказването му лидерът на социалистите Корнелия Нинова призова Григорова
да се разграничи от позицията на Борисов.

 

Нинова подложи бананова кора на Ваня Григорова за балотажа, скочи на Борисов

„Смисълът на битката в София е това управление да бъде сменено. Не мога да си
представя, че нашият кандидат ще бъда избран с гласовете на ГЕРБ“, категорична
бе Нинова.

 

На въпрос как ще гласува на балотажа – с хартия или на машина, Григорова заяви,
че ще реши в последния момент.

 

„Била съм част от СИК в продължение на години и зная, че процесът може да се
компрометира и по единия, и по другия начин. Въпросът не е в технологията, а във
волята на гражданите. Когато излязат по-малко хора, винаги вотът им ще бъде по-уязвим“,
коментира тя.

 

„Готова съм с екип. Кой от тях ще е зам.-кмет, кой ще е съветник, кой ще е в
близкото обкръжение – в момента не е тема. В момента трябва да говорим за начините,
по които гражданите да бъдат чути“, каза още Григорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го гаджето, с което живее Ваня Григорова! Известен журналист е и прочут критик на Корнелия Нинова
Next: Мика Зайкова с унищожителни думи пък политиците: Мотаете се! Нещата са сериозни

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.