Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов видя края на сглобката, издаде каква пикантна оферта е отправил на Кирил Петков
  • Новини

Борисов видя края на сглобката, издаде каква пикантна оферта е отправил на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
dfgjghjyjghjjh.png

Предложих на Кирил Петков да го издигнат за кандидат за кмет на София и ние нямаше да издигаме наш. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в Ловеч.

Като ги слушам какви глупости говорят, не знам дали следващата седмица дали ще започне изобщо парламентът. Навсякъде ГЕРБ е обещал, че ще направи „Струма“, „Хемус“, Велико Търново-Русе, пътя Монтана-Видин. Освен това повече няма да допускаме някой да говори лъжи по наш адрес, а ние да си траем“, каза още той.

 

По думите му ако се е случило нещо добро в този парламент относно евроатлантическата ориентация, случило се е благодарение на ГЕРБ: „Ние внесохме предложенията за Северна Македония, поехме си пасивите, ние поехме ангажиментите за даване на оръжие на Украйна, ние направихме законите за превъоръжаване на армията, платихме половината – една „Хемус“ за първата ескадрила Ф-16″.

„Те вчера са гласували за „Страйкърите“ без да има решение на парламента и ще ни вкарат в такъв юридически казус, само за да се покажат на някого. Не знам на кого искат да се покажат“, добави той.

„Навсякъде мърсуват с всякакви партии, всякакви коалиции, всичко само да е срещу нас“, заяви Борисов.

„За да спрат спекулациите, защото чух, че Иван Костов е говорил по тази тема – аз него го уважавам, на другите не бих им отговарял изобщо, истината е, че много преди изборите за София ние предложихме на колегите от ПП и ДБ да се издигне кандидат различен от родата на Държавна сигурност и ГЕРБ да не издига кандидат. Даже на Кирил Петков му казах: „Кандидатирай се ти, въобще няма да издигаме кандидат“. Какво сега – ГЕРБ подкрепяли на Путин човек?“, разкри той.

„ГЕРБ били виновни за това, че техният заместник-министър отива и мърсува, отива и снима с личния си телефон в нарушение на неговата заповед. Представете си, колега Атанасов, че аз снимам с телефона си там, ти ще отидеш ли спокоен на изборите? Искат и това да ни вменят като вина. Ние сме ги побеждавали с машини, каквото искат“, посочи той.

„Да си мерят приказките. Ще мине неделя и ще решаваме. За мен сглобката в този момент не съществува. В момента нямаме никакви причини, включително и моралните ценности, да издигнат хора от Държавна сигурност, не могат да ги припишат срещу никого от нас“, категоричен беше председателят на ГЕРБ.

 

„Те си бламират вътрешния министър, а в същото време не искат да коментират защо министър, който нито съм чувал, нито виждал, /../ ходи с охрана. Притискан от депутати. Всякакви умни и красиви да бъдат така добри, когато излязат и клечат пред президентството и подкрепиха президента Радев и викаха „Ние сме с вас, г-н президент“, това било нормално. Когато само се пошегувах, че между Държавна сигурност и държавна собственост трябва да е изборът на уж синя София, само това съм казал, и настана хаос, който си го има от 3 години. Ами те в Хасково са заедно с БСП. Заедно с проруруските партии бранят „Лукойл“ с всички средства, а в същото време бензинът е 3,30 лв.“, посочи той.

„Забравят, че би трябвало в сряда да сме в парламента. С това си безпринципно поведение – всички срещу ГЕРБ, ще гледаме сеира тепърва. Вече им знам къде са им аверите, къде са им приятелите, в кои партии са – там, където се подкрепят, завират се по вили, по кръчмета тайно, нека да го правят. Аз не виждам смисъл да се срещам повече с тях. Може би в сряда ще направя едно национално съвещание за 2-3 дни и там ще преценяваме изобщо имаме ли нужда с хора, които плашат собствените си министри, да носим заедно отговорност. Да им е честито, каквото са спечелили. Да видим как ще управляват и София с една трета общински съветници“, заяви председателят на ГЕРБ.

„Имам и бас с Кирил Петков. Макар че и двамата не пием – на бутилка уиски. Аз му казах: „Ще направите така с масираната атака срещу ГЕРБ в София с вашите протежета като Бонев и подобни, да се явите с Ваня и да загубите София и вие, ако искаш да се хванем на бас“. И това ще стане в неделя. Дали ги призоваваме, дали не – няма никакво значение“, посочи Борисов. По думите му, след една година софиянци ще разберат какво са си причинили с тези избори.

„В сряда ще искат да им подкрепя бюджет. Ами няма да стане. Отсега им казвам. Без „Хемус“, без… Няма смисъл въобще да се срещаме и да говорим. Така че след неделя – приятна игра, ще гледам кой какво прави в неделя. Това ще определи политиката на нашата партия“, категоричен беше Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди пенсионери ронят сълзи! Бивш социален министър обяви какво ги чака до месеци
Next: Извънредно! Наша спортна звезда в болница, простреля се в корема

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.