Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова побесня: Това е трагедията на България, а пенсионерите ще страдат най-много
  • Новини

Мика Зайкова побесня: Това е трагедията на България, а пенсионерите ще страдат най-много

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
gsfdgdfhfhrtyrtert.png

„Ще измислят нещо за коледните добавки!“ – това категорично мнение изрази икономистът Мика Зайкова и допълни: „Както вдигат пенсионната възраст всяка година, скоро тя ще стигне до средната продължителност на живота. 67 години, колкото трябва да стане на финала възрастта за пенсиониране, е близо до 71 г.“.

„Издръжката на живота е 1427 лв. Това, което един пенсионер взима, е малко над 50% от необходимите пари за издръжка. Това е трагедията на България.

Оставете ни нас, пенсионерите, и без това сме оставени на доизживяване, но как младите ще раждат и отглеждат деца и ще искат да останат тук. Просто живеем мизерно“, заяви Зайкова.

По думите й още не сме в рецесия, но с бързи стъпки вървим натам, а рецесията в Европейския съюз (ЕС) на нас ни се отразява двойно.

„Ако не инвестираме в нови технологии и иновации, направо сме загубени“, отсече тя.

Ето какво още каза Зайкова в интервю за „Телеграф“:

– Г-жо Зайкова, според вас ще има ли коледни добавки за пенсионерите?

– Искам да кажа на моите връстници пенсионери, нищо че сега тези избори ще минат, но идват парламентарни и европейски избори, ще дадат някакви коледни добавки. Ще измислят нещо, може от заем да се вземат пари, но ще дадат. Поне хората под прага на бедност ще получат някакви жълти стотинки.

– Финансовият министър каза, че пенсиите са се увеличили значително през последните три години. Това може ли да компенсира евентуалната липса на коледни добавки?

– Нищо че Асен Василев казва, че пенсиите са се увеличили с 223 лв. от 2021 г. Но да сравним базата, от която тръгваме, и парите, необходими за издръжката на живот. Тръгва се от много ниска база. 300 лв. е била минималната пенсия, сега е 523 лв., но какво можеш да купиш с тези пари?

Затова пенсионерите са зле. Това е обида за хората с високо образование. Ние живеем средно 71,9 години, за разлика от германците, които живеят 88 г., а белгийците – 93 г. И най-важното, независимо че живеем малко, независимо че сме болни, огромна част от хората на пенсионна възраст продължават да работят, защото трябва да се изхранват.

Както вдигат пенсионната възраст всяка година, скоро тя ще стигне до средната продължителност на живота. 67 години, колкото трябва да стане на финала възрастта за пенсиониране, е близо до 71 г.

– Ще има ли индексация на пенсиите през 2024 г.?

– Планът за 2024 г. е пенсиите да се индексират с 9,6%, а през тази година бяха 12%. За 2025 г. индексацията е 7,6%. Така било, защото инфлацията ще падне. Тя може и да падне, ама на хората ще им става все по-тежко.

А положението с пенсиите е такова, защото състоянието на бюджета е много тежко и вероятно предложението на Асен Василев за отпадане на коледните добавки се дължи на този факт.

Асен Василев счупи бюджета! Тези цифри го доказват

Ако проследим какво се случва с дефицита, ще видим, че през август той беше 51,9 млн. лева, през септември – 780 млн. лева, сега клони към 1,5 млрд. лева. И това се дължи на няколко причини.

Основната е не само несъбираемостта на ДДС, но и това, че вносът катастрофално намалява. А стоките и услугите от внос формират една голяма част от приходите от ДДС. Вносът намалява 2,3 пъти само за няма и една година.

– На какво се дължи това?

– Това се дължи и на външни причини. Нашият основен търговски партньор Германия е в техническа рецесия. Не само Германия, целият Европейски съюз (ЕС) е в предрецесионен период. Големите ни партньори като Италия, Франция са в тежко състояние.

Конкурентоспособността на българската промишленост също спада. Само за август намалението е 11,5%, през септември отива на 38%. Намалява и производството ни за износ.

Още не сме в рецесия, но с бързи стъпки вървим натам. Това намалява приходите. През 90-те години България беше на 5-о място по конкурентоспособност, сега сме на 59-о от 62 държави. Всичко това се дължи на факта, че липсват инвестиции, нови технологии и висока добавена стойност. Целият свят влиза в тежка икономическа и политическа ситуация.

– Как ще ни се отрази бъдеща рецесия в Европейския съюз?

– На нас ни се отразява двойно. Защо не ни приемат в еврозоната? Първо заради бюджетния дефицит, а той може и да надхвърли 3%. Финансовият министър не може да подхожда към бюджета като към счетоводна сметка с приходи и разходи.

В този бюджет липсват политики, най-вече говорим за инвестиционната политика. Ако не инвестираме в нови технологии и иновации, направо сме загубени. А ние не само че не инвестираме, а не харчим и нашите капиталови разходи за това, за което трябва да ги харчим – за инфраструктура, поне да взимаме пари от транзита на транспорта.

В бюджета бяха заложени 8,2 млрд. лева, от тях по предназначение са отишли не повече от 2-3 млрд. лева. Всичко останало го раздадохме на калпак за субсидии и след това се мъчим да събираме приходите си. И нещо друго, обрахме всички резерви, особено в енергетиката. А как големите енергийни предприятия примерно могат да посрещнат една авария, земетресение.

Обрани са не само свръхпечалбите, а и резервите за такива случаи. А чуждите инвестиции са на кота нула. Никой не иска да инвестира в страна, в която не знаеш какви данъци ще плащаш. Всеки инвеститор иска да знае поне три години напред каква е данъчната структура.

Видяхте ли какви екзотики измисли Асен Василев само за да прибира повече пари? Не само това, на банките, застрахователните дружества, изобщо на печелившите компании той сложи един скрит данък. Всяка година тези дружества правят обезценки на някакви имоти или съоръжения, или на необслужван кредит примерно.

И обезценките влизаха като данъчни разходи в данъчната основа. Сега е махната тази възможност и обезценките не само не влизат като разходи, а влизат като данъчни задължения. Да не говорим за бонус-донос и т.н.

– Какво ще кажете за инфлацията? Данните са, че намалява.

– Всички, които подкрепят правителството, казват – инфлацията е привнесена. Да, част е привнесена, когато цените на горивата и енергийните суровини летяха нагоре, но сега не е така. При нас горивата растат, нищо че си имаме рафинерия, нищо че си имаме дерогация.

Независимо от приказките, че инфлацията се успокоява, тя ще расте. Да, за септември тя е 6,3%, но съм готова да се подпиша, че средногодишно няма да е по-малко от 9%. И това е така, защото трябва да имаме предвид, че хармонизираният индекс за инфлацията, който измисли ЕС, изключва стоките, които имат голяма динамика. А у нас това са храните! Картелните споразумения, корупцията правят цените на хранителните продукти изключително неприемливи.

Цената на едро и на дребно се различава два, три, четири пъти, и то на основни хранителни продукти. И като венец на всичко излиза министърът на икономиката и обяснява, че няма да сложи таван на цените на храните, но ще каже на веригите те да си ги намалят.

Ще им каже точно на кои стоки и точно кога да си ги намалят. И те ще се съгласят. Това първо е незаконно и не може да кажеш подобно нещо на частни структури. На всичкото отгоре всичките са външни фирми. Тази апокалиптична картина, която описвам, води до това, че в бюджета няма пари.

– Външен заем е планиран в бюджета. Това няма ли да стабилизира финансовата рамка?

– Да, ще вземат заем. Той даже е вписан в бюджета, пише 7,5 млрд. лева. Но и в това има два проблема. Първият е, че едва ли ще се намери някой да им даде заем. Нито сме в еврозоната, нито сме страна със стабилни закони, нито сме победили корупцията.

И второ, което е по-тежко. Заемът трябваше да се вземе, когато се правеше бюджетът. И тогава им казвахме, че приходите няма да могат да се изпълнят, защото приходите от ДДС, които са основната база, няма да се случат. Не се случват и сега.

Ако някой е от еврозоната, ще получи заем. Европейската централна банка вдигна лихвения процент на 4%, за да охлади инфлацията. И правителство от еврозоната ще може да получи кредит на 4,5-5,5%.

Ако на нас изобщо някой ни даде външен заем, ще иска минимум двойно. Но това означава, че дори да вземем 3 млрд. лв., а не 7,5 млрд. лв., ще платим 1,5 млрд. лева лихви, защото се иска висока доходност от ценните книжа. Ето затова повече затъваме, а не че, ако финансовият министър даде коледни добавки на 2 милиона пенсионери по 50 лв. или 70 лв.

– Да, но пенсионерите очакват тези добавки.

– Така е, но да погледнем към по-общата картина. Средната пенсия у нас е 778 лв., тя се вдигна след октомври и вече е малко над 900 лв. Работата е там, че пенсионерите, които вземат до 1000 лв. месечно, са 87% от всички пенсионери у нас.

Само някакви 3600 души вземат тавана от 3400 лв. А издръжката на живота е 1427 лв. Това, което един пенсионер взима, е малко над 50% от необходимите пари за издръжка. Това е трагедията на България. Да погледнем и минималната работна заплата от 780 лв., но тя е облагаема. И чистата сума е 551 лв.

С една минимална заплата можем да напълним седем потребителски кошници с най-необходимите продукти. За един час труд получаваме 8,2 евро. В ЕС получават средно 32,5 евро, в Белгия ставката е 55 евро. Но да оставим тези държави, в Румъния плащат 15 евро на час труд, в Гърция е 17 евро.

Минималната заплата в Румъния е 1300 лв., те също имат ротационно правителство, но се оправиха. Оставете ни нас, пенсионерите, и без това сме оставени на доизживяване, но как младите ще раждат и отглеждат деца и ще искат да останат тук. Да, средната заплата наближава 2000 лв., но 75% от домакинствата изпитват затруднения да покриват месечните си сметки. Това е изследване на Евростат.

78% от домакинствата в България живеят на студено. Нашите властимащи забравят, че освен дефицита, освен инфлацията, има и един трети критерий, за да ни приемат в еврозоната, и това е качеството на живот.

Ние получаваме най-ниски доходи, енергийно бедни сме, харчим за култура под 1% от БВП. Просто живеем мизерно. А коледните добавки ще отидат за нещо дребно, за подаръци на внуците.

– В последните дни се дебатира много около дерогацията на руския петрол. Като икономист какво е вашето мнение по тази тема?

– Дерогацията трябва да е нещо много полезно. Европейският съюз ни даде тази възможност в разбирането, че няма как ние веднага да пристъпим към нея, както някои мои колеги, бивши депутати, искаха да го направят. Дерогацията означава, че ние имаме право да внасяме от руския петрол, който е далеч по-евтин, отколкото струва барелът за един ден напред на борсата в Нидерландия.

Да не забравяме, че ние налагаме санкции на Русия, но суровините са оттам – и газът, и редките метали, и петролът. Саудитска Арабия намалява добива, за да повишава цените. Нищо че САЩ, лакоми за печалби, решиха, че могат да снабдяват всички с горива, само че те нямат такива резерви. И затова преди два дни сключиха споразумение и накараха Венецуела да увеличи добива си. Да, Венецуела е богата на петрол, но не може да замени Саудитска Арабия.

Нещата са изключително сериозни. Освен това при тази геополитическа ситуация горивата ще растат, а Зелената сделка е твърде вероятно да почака. Кой ще строи фотоволтаици на плодородни земи или ветрогенератори, та те дават електрическа енергия само когато има слънце и вятър.

Ако загробим въглищните си централи, които работят за нашия студен резерв, и при положение че затворихме проекта „Белене“ и разполагаме само с двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“, какво ще правим? Нов реактор се строи 10 години, а и никой не гарантира, че 2026 г., когато ще спрем руското гориво, това на „Уестингхаус“, което още не е лицензирано, ще става.

Защото май не става. Пети блок на АЕЦ непрекъснато излиза в ремонт, но това всъщност е заради горивото. И сега нямаме мощности. Ядреното гориво вече е признато за зелено. Ако вместо да се мотаем, бяхме си построили още една ядрена електроцентрала, нямаше да го мислим. А Турция в това време построи четири.

Коя е тя?

Мика Зайкова завършва Минно-геоложкия институт, а после и Икономическия институт „Карл Маркс“ (днес УНСС)

От 1964 до 1967 г. работи в ТЕЦ „Марица-изток“ като инженер

Между 1967 и 1981 г. е проектант в ИПП „Заводпроект“

От 1981 до 1989 г. е експерт в Комитета по химия и металургия

През периода 1989-1994 г. е началник-управление в Комитета по промишлеността

От 1994 до 2017 г. е икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“

Два пъти е депутат от ИТН след изборите през април 2021 г. и през юли 2021 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сила, власт, красота и гердан! Сензационни разкрития за Ваня Григорова
Next: Експерт огласи кога е задължително заплатата да се превежда по банков път

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ген. Радев с извънредно изявление за Слави Бинев, очакват се още убийства 😱Става въпрос за много пари
  • На 60 години напуснах жена си след четиридесет години брак. Казах ѝ, че до нея съм остарял, а с друга жена отново се чувствам жив. Шест месеца по-късно се прибрах по-рано при младата си любов и чух разговор зад вратата. Не ме съсипа това, което тя каза за мен. Съсипа ме гласът, който ѝ отговори…
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Жена ми почина, докато раждаше нашето бебе, след като вече бяхме преживели загубата на едно дете.
  • Преди 7 месеца, по време на служебното правителство, Слави Бинев
  • Ето го мъжът, задържан за убийството на Слави Бинев – ВИДЕО
  • Какво се случва? Слави Бинев е вторият близък до Демерджиев бизнесмен ликвидиран в България
  • Слави Бинев с бурно любовно минало! Пет деца от три жени, баща на 17 и любов, преминала през много изпитания
  • Боби Цеков срещу съда: Гардът Варадинов трябва да бъде осъден, НСО прилага сила само при крайна необходимост
  • Трагедия! 53-годишен машинист е загинал от токов удар на Централна гара София

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.