Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт огласи кога е задължително заплатата да се превежда по банков път
  • Новини

Експерт огласи кога е задължително заплатата да се превежда по банков път

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
advdfsgdfgertserdf.png

Работниците и служителите в България често се сблъскват с дилемата дали да получават заплатата си по банков път, или да я получават в брой.

Причините за тази дилема най-често са, че много от гражданите не вярват на банките, поради редица обстоятелства, а освен това, масово хората имат по няколко кредита, които трябва да изплащат всеки месец и не желаят още един месечен разход свързан с банката, като се опасяват и от скрити такси и забавяне при получаване на парите.

В кои случаи обаче е задължително заплатата да се изплаща по банков път, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, цитиран от Pariteni.bg.

В епохата на бързия технологичен напредък и цифрово общество, плащанията по банков път станаха неразделна част от нашия финансов живот.

За мнозина, включително както работници, така и работодатели, този метод на получаване на заплата представлява няколко ключови предимства, които не могат да бъдат пренебрегнати.

Едно от най-големите предимства на плащанията по банков път е сигурността. Когато парите се трансферират директно в банковата сметка на работника, се намалява риска от изгубени или откраднати чекове. Освен това, тези транзакции обичайно се записват и следят от банката, което прави следенето на парите по-лесно и по-прозрачно.

За работниците, получаването на заплатата по банков път означава, че те няма да трябва да стоят в опашки пред банкови бюра или банкомати, за да вземат парите си.

Парите автоматично се внасят в тяхната сметка, гарантирайки, че заплатата ще бъде достъпна навреме, без допълнителни усилия.

От друга страна, банковите сметки предоставят на работниците лесен достъп до тяхната финансова информация. Те могат да следят баланса си, да проверяват транзакциите и да управляват своите финанси по-ефективно. Това може да помогне при планирането на разходите и изплащането на кредити.

От друга страна за работодателите, използването на плащания по банков път улеснява процеса на изплащане на заплатите на своите служители. Те могат лесно да създават директни депозити и да автоматизират процеса, като гарантират, че заплатите се изплащат навреме и без грешки.

Може би най-важното е, че използването на плащания по банков път също помага да се намали риска от измами и кражби. Парите не се намират във физически формат, което прави по-трудно за злонамерени лица да ги откраднат. Банките обикновено имат силни мерки за сигурност, за да предпазят транзакциите и данните на клиентите си.

В закона е уредено, че заплатата се изплаща в пари, а допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.

Уредено е също, че заплатата се изплаща в предприятието, където се извършва работата авансово или окончателно всеки месец на два пъти, ако не е уговорено друго.

Също така, заплата се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Важно е уточнението, че по писмено искане на работника или служителя заплатата му се превежда на влог в посочената от него банка.

В България от 01.09.2023 г. действа законова промяна, която засегна хиляди работещи и работодатели в цялата страна. Според тази законова промяна, заплатите, както е уредено по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, трябва задължително да се изплащат само по банков път.

След приемането на този закон и след първите плащания на заплатите по банков път, работниците и служителите масово се убедиха, че в този метод няма нищо притеснително, защото така се гарантира трансферирането на паричния превод точно и навреме в банковите им сметка.

По този начин достъпът до паричните средства е по-лесен и по-бърз, без да трябва да се стои в опашки пред офиса на счетоводството или касата в съответното предприятие.

Тази промяна в законодателството е улеснение както за работниците и служителите, така и за техните работодател. По този начин не само се избягват всички рискове, свързани с плащанията в брой, но и вече можеше по-ефективно хората да управлява своите финанси и кредитите.

Справка:

чл. 270 от Кодекса на труда

чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова побесня: Това е трагедията на България, а пенсионерите ще страдат най-много
Next: Синоптици бият тревога: Опасно време връхлита България в събота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.