Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Михайлов: Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица
  • Новини

Д-р Михайлов: Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
fsdfdvcxvbcbfghf.png

Д-р Михайлов обяснява, че кашлицата не бива да се потиска, защото има опасност да си навредим още повече!

Не потискайте кашлицата, лекувайте я! Това обяснява д-р Михайлов в сезона на вирусите и грипа. Разбира се, най-добре е да се пазим и да направим всичко възможно да останем здрави.

Но в случаите, в които не успяваме, правилното лечение е единственото важно нещо.

При силна и упорита кашлица не бързайте да тичате до аптеката и да си харчите парите за всевъзможни сиропи, хапчета, прахчета и други. Едно, че са скъпи, друго не винаги помагат.

За лечение на кашлица няма по-добро и мощно средство от двете рецепти, които ни припомня д-р Михайлов. Изпитани са отдавна и ефектът от тях е гарантират на сто процента.

Първата рецепта против кашлица е с настърган стар лук и мед.

Смесват се двете съставки в съотношение 1 към 2.

А след това се взимат до десет пъти дневно от сместа с една чаена малка лъжичка. Тази рецепта, както и втората, спомага за втечняването и отделянето на секретите в белите дробове.

Втората рецепта е също така простичка, но страшно ефективна. Смесете си 200 грама настърган лук със 750 грама бяло вино и сто грама истински мед. Оставете да кисне четири-пет дни и после прецедете сместа през обикновен тензух.

Добре е да си приготвите бутилките от рано, за да ги имате на разположение веднага при нужда. От лечебната течност после се пият по 50 грама три пъти дневно за 24 часа.

Има и още нещо, което ще помогне за пълното излекуване на кашлицата и това са инхалациите. Ако нямате уред за тях, д-р Михайлов съветва да ползвате обикновен чайник.

“Сложете фуния на чучура на чайника и го насочете директно към устата си. А в чайника преди това сте сложили 200 грама вода, половин лъжица сода бикарбонат и две щипки сол.

Загрявате ги, а след това дишате с пълни дробове около 15 минути. Два часа после не излизате на студа”, обяснява д-р Михайлов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Москва с жесток ответен удар срещу България, изгони…
Next: Извънредно! Борисов отговори на най-задавания въпрос преди вота за София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.