Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Анди Мъри: Ще си позволя да ви кажа истината за мача Григор Димитров – Даниил Медведев
  • Новини

Анди Мъри: Ще си позволя да ви кажа истината за мача Григор Димитров – Даниил Медведев

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2023
murauraskrkasrkfs.png

Британският тенисист Анди Мъри коментира мача на Григор Димитров и Даниил Медведев в столицата на Франция.

„Медведев срещу Димитров е един от най-добрите мачове за гледане в тура за мен. Прекрасен контраст в ударите, стила и личността. И двамата прекрасни спортисти и имат прекрасно движение.“, пише топ тенисиста.

Тенисистите изиграха мач помежду си и във Виена, Австрия, където победител излезе Даниил Медведев.

Единственият българин в тенис елита Григор Димитров изигра феноменален мач и постигна забележителен успех над световния номер 3 Даниил Медведев с 6:3, 6:7(4), 7:6(2) за 2 часа и 56 минути пиршество.

Двубоят беше “дежа вю” на турнира във Виена миналата седмица, когато Гришо пак трябваше да елиминира 22-рия в света Лоренцо Музети в първи кръг, само за да се изправи още във втория срещу “специалиста на твърди кортове” Медведев.

Българинът отново започна изключително силно и взе първия сет с два пробива за 6:3, но във втория трябваше да премине през няколко турбулентни момента.

Медведев подразни публиката и спортните фенове с поведението си при 5:5 гейма във втория сет, когато Димитров му беше върнал пробива. Той отказа да сервира и си седна на стола до корта, като репликираше феновете и със сигурност не направи добро впечатление с поведението си.

Гришо можеше да свърши мача и по-рано от тайбрека на третия сет, но изпусна цели шест мачбола, в голяма част от които реши да бъде по-скоро пасивен от основната линия. Независимо от това той пое контрола върху решителния тайбрек и завърши убедително двубоя, за да затвърди превъзходството си в мача.

Във всеки важен статистически показател нашият топ тенисист имаше предимство и колкото да оцеляваше Медведев, накрая трябваше да приеме заслужено поражението. Следващият противник на Григор е от съвсем различен стил и калибър – Александър Бублик.

Гришо вече има 36 победи над противници от топ 10 в кариерата си, а това е шестата му такава през тази година след онези над Хуберт Хуркач, Тейлър Фриц, Франсис Тиафо, Холгер Руне и Карлос Алкарас. През кампанията той вече е постигнал 37 спечелени мача, а на ниво „Мастърс“ има 125, което го поставя на осмо място в класацията сред активните тенисисти по този показател.

Гришо започна с безкомпромисен начален удар и взе подаването си на нула, без да трябва да се въвлича в дълги разигравания. Медведев направи две непредизвикани грешки на своя сервис-гейм, а българинът сбърка два пъти в търсене на уинъри и не можа да осъществи убедителен пробив. В първото дълго разиграване от основната линия обаче Димитров издържа и вкара гейма в дюс. Поредната порция подсечени бекхенди и търпеливи отигравания на Григор му издействаха брейк-бол, а двойна грешка на Медведев означаваше пробив – 2:0.

Гришо спечели продължителна размяна и зад свой сервис, като надхитри съперника на мрежата и реализира бекхенд-уинър. Два безответни начални удара и сервис-мрежа означаваха втори пореден гейм на нула за топ ракетата ни – 3:0 и 13:3 спечелени точки до момента.

Димитров направи отличен ретур-уинър за 0-15, а съперникът му отговори с форхенд-уинър по обратния диагонал – 15-15. Българинът беше разтегнат максимално по ширината на корта и все пак само сантиметър го раздели от минаващ бекхенд-уинър. Руснакът все пак си взе подаването и намали изоставането на 3:1.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Появиха се снимки от младежките години на Момчил от Игри на волята: От малък си е симпатяга
Next: Страшна трагедия край Горна Оряховица на Архангелова задушница, загина…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.