Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БТВ смени Деси Стоянова: Хората са ядосани
  • Новини

БТВ смени Деси Стоянова: Хората са ядосани

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
defdsgdfvxvcbvbvb.png

„Върнете Деси“, „Объркахте всичко“, „Няма да ви гледаме“,

Нищо не е вече, както преди! /Стара любовна песен!,  „Къде е Деси? Кажете истината“, .

Това са част от коментарите, след като изненадващо днес дългогодишната водеща на „Преди обед“ не се появи в ефир.

Официално бе съобщено, че тя има здравословен проблем, но зрителите са недоверчиви.

Особено чувствителни са, тъй като наскоро от предаването „отлетя“ Сашо Кадиев и колкото и да го критикуваха постоянно, сякаш взе да им липсва.

Така днес Петър Дочев представи заместничката на Деси Стоянова, а дали няма да е и за постоянно?

class=news>

кадри bTV, Инстаграм/Зара Лазарова, Деси Стоянова

Нова екранна партньорка се появи до Петър Дочев в “Преди обед” по bTV.

Звездата и доайен на предаването Деси Стоянова в момента отсъства от ефир.

Официалното обяснение е, че болна, но е възможно зад паузата като водещ да има и нещо по-сериозно.

 

В последно време около Деси се завъртяха слухове за проблеми в брака, които за момента са опровергани.

За всички обаче е ясно, че за нея воденето на предаването изобщо не е същото без напусналия Сашо Кадиев.

Между нея и “новакът” Дочев няма никаква химия, може би и заради разликата в поколенията.

Като се има предвид, че в други предавания на bTV вече имаше “подмладяване”, може би в момента се пробва по-радикална промяна. Не е тайна, че Деси Стоянова има вече доста ангажименти извън телевизията.

 

 

На нейно място като водеща се прояви Зара Лазарова. Тя вече е част от екипа на “Преди обед” и прави добро впечатление с материалите на потребителски теми. Впечатлението от първия ѝ опит да “влезе в обувките” на Деси Стоянова се оказа малко противоречив.

 

Първото ѝ включване трябваше да изненадващо и нестандартно. Зара се появи в кадър прегърнала дърво в парка. Тя обаче оплеска цялото изпълнение, като обърка дендротерапия – сваляне на стреса чрез контакт с дървета, с дендрофобия, което е точно обратното, ирационален страх от стволовете и клоните им.

 

Лазарова и Дочев обаче показаха приятен синхрон като двойка водещи. Зара изправи екипа на предаването на нокти с още една дума – гъзнисвам. “Не се смейте, тази дума я има речника на българския език и значи да правиш нещата отзад напред”, защити се водещата.

 

За съжаление, изразът беше казан само час и нещо, след като Ваня Григорова “бомбардира” ефира на bTV с други неприлични думи. Вероятно доста зрители са сменили окончателно канала, особено ако наоколо има деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов с остър коментар по повод новия външен дълг
Next: Ако детето ви е родено през ноември, трябва да знаете, че то е много специално, доказано от науката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.