Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерите ликуват! Ето как пенсиите им ще стават все по-големи
  • Новини

Пенсионерите ликуват! Ето как пенсиите им ще стават все по-големи

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2023
fghjkhkfdsgdfgdfgfdgfd.png

Процентите за увеличение на пенсиите отразяват инфлацията и повишаването на парите на пенсионерите през 2024 г. е гарантирано. Това стана ясно от думите на бившия вицепремиер и социален министър Лидия Шулева.

По закон пенсиите се увеличават по Швейцарското правило, което представлява 50% от инфлацията и 50% от средния осигурителен доход, обясни тя и добави, че коледните добавки са традиция и са в помощ на хората с ниски доходи.

„Разбирам желанието за по-голяма събираемост на задълженията към бюджета, но няма обществена подкрепа за идеята „бонус срещу донос”.

Трябва да минат години, да завършат делата и тогава човекът, подал сигнала за данъчни нарушения, да си получи бонуса“, разкри Лидия Шулева по повод предложението на финансовия министър Асен Василев.

За идеята гражданските договори да преминат в трудови, тя обясни, че стремежът е гражданските договори, които имат характер на трудови договори, да станат трудови.

„Би трябвало да се преобразуват в трудови, защото оставайки като граждански, хората са в неблагоприятна ситуация, не могат да черпят правата на трудовите договори – не могат да ползват болнични, обезщетения за безработица.

Нужен е текст, който да преобразува тези договори, но по определена дефиниция“, уточни Шулева пред Нова Нюз.

За настояването на ресторантьорите да се запази намалената ставка на ДДС от 9% Шулева обясни, че тези мерки са били валидни за времето на пандемията от коронавирус. „Оборотите на ресторантьорите надминаха предпандемичната обстановка“, каза тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световна верига хипермаркети се завръща у нас с 200 магазина
Next: Хиляди родители ще изтръпнат: Парламентът каза не на ключово решение за много пари

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.