Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев ни шокира: Такова нещо не се е случвало никога в историята
  • Новини

Проф. Рачев ни шокира: Такова нещо не се е случвало никога в историята

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
fsdgifhkdfgkhkfghkfg.png

Динамично време. Дъжд, малко слънце, после пак дъжд. Динамично, променливо и най-вече влажно време. Октомври месец бе най-топлия месец в историята. Това каза за времето проф. Георги Рачев в ефира на bTV. 

През България ще мине сравнително слабо изразен циклон, който на отделни места ще доведе до сериозни валежи от порядъка на 20 и повече литра на квадратен метър. Ще вали на много места, каза още той.

 

Продължаваме да сме топлата част на Европа, но това ще се промени от сряда, Западна Европа ще стане по-топла, а ниските температури ще дойдат при нас. В Източна България обаче ще продължи да бъде топло с двуцифрени температури. В София ще стигнат до 13 градуса. След сряда ще започне да отиваме към нормалните температури, характерни за ноември месец, прогнозира още климатологът.

Днес във Видин, в котловините на предбалкана, в Кюстендил, Драгоман, има отрицателни температури. В Стара Загора температурата ще е 17 градуса, съобщи той.

„След това ще започне леко захлаждане. Югоизточната част на България обаче ще остане с температури над нормалното за месеца. Понеделник отново валежи и в Южна България ще вали повече. На морето все едно, че сме май месец – 19 градуса ще достигне температурата. Възможност за прегърмяване, ще вали. След това ще се установи време, по близко за това на ноември“, прогнозира още Рачев.

По думите у в понеделник времето ще бъде по-мрачно. „Питейните язовири са добре. Другите язовири са с по-малка запълняемост. Няма как да наваксаме, но тези валежи са много добре за есенниците, защото ще поникнат и закалят преди зимата“, отбеляза той.

В Русе ще бъде топло, в понеделник ще има застудяване. До колкото е застудяване – 17-12 градуса. Плевен е типичния представител за континенталния климат.  В понеделник най-ниските температури ще продължат, но максималните ще са двуцифрени. След петък започва истински студеното време, температурите ще са едноцифрени, разкри Рачев.

Що се отнася до глобалното затопляне, проф. Рачев обясни, че в Западна Антарктида затоплянето е най-голямо. Дори и останалата част на Антарктида е с по-високи температури от нормалното. Европа и канадската част на Аляска също са с много високи температури. Ел Ниньо прави температурата на океана с градус и половина над нормата.

В България времето през октомври е било с 6-7 градуса над нормата. За Сибир, където вече трябва да е много студено, а там е много топло с температури над нормата от порядъка на 8-10 градуса. „Това няма как да се преодолее. Ако ноември и декември са с нормални и малко по-високи температури, а такива са прогнозите, то може да се окаже , че 2023 година е най-топлата в историята, откакто се води статистика“, направи извод Рачев.

Аномалиите са много съществени за цялата Земя. Трябва много сериозно да се замислим на къде вървим, призова той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изцедете 1 лимон, добавете 1 супена лъжица зехтин и ще ме помните до края на живота си
Next: Нов тотомилионер у нас! Печалбата е огромна, ето в кой град е

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.