Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабина хитрост за хрупкаво кисело зеле – сложи тези плодове в бидончето и ще стане сочно и твърдичко
  • Новини

Бабина хитрост за хрупкаво кисело зеле – сложи тези плодове в бидончето и ще стане сочно и твърдичко

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
dsgskdfhkmdfgkhdfghfg.png

Вече му е време – повечето от вас сигурно вече са купили зелки и се готвят да ги сложат в бидона. Традицията повелява това да стане около Архангеловден, въпреки че температурите тази година са доста по-високи от обичайното и може да забавите малко приготвянето му.

Нека си припомним заедно основните правила при приготвяне на кисело зеле – ще ги откриете в текста по-долу, но преди това ще ви издадем една “ бабина тайна “ за хрупкаво и сочно кисело зеле . Оказва се, че много хора слагат в бидона със зелето конкретни плодове , с които си гарантират винаги перфектен резултат.

Например, за по-бърза ферментация и стегнат вид на зеленчука, опитните домакини използват някои плодове – ябълки или червени боровинки. Те придават хрупкавина на туршията и я правят по-вкусна. Освен това намаляват вероятността от омекване на зеленчука. Добавянето на тези плодове има още едно предимство – увеличават значително концентрацията на витамини в нея.

 

Използвайте късни сортове ябълки. Достатъчно е да добавите около 1 кг ябълки за около 30 кг зеле. Ако сте решили да използват боровинки, необходимото количество е около 300-400 грама.

 

По време на ферментацията се образува млечна киселина. Ферментацията е процес, при който ацидофилните бактерии, присъстващи в зелето, метаболизират захарите и произвеждат млечна киселина.

 

Тя действа като консервант, тъй като инхибира образуването на други видове вредни бактерии. Ферментиралото зеле съдържа пробиотик, т.е. живи микроорганизми, които спомагат за подобряване на функционирането на нашата чревна флора.

 

Полезните бактерии помагат да абсорбираме и метаболизираме хранителните вещества от храната и също така укрепват имунната система. Трябва да се отбележи, че това свойство се запазва, ако зелето се консумира сурово, без термична обработка.

 

За всеки килограм бяло зеле ще ви трябва едра сол в количество 2% от теглото на зеленчука. Добавете 1 корен хрян. Може да се добави бахар и карамфил. Друг метод за изчисляване на количеството сол е спрямо водата за саламурата – на 10 л вода се слага 400 гр сол.

Зелките се измиват, почистват се горните листа, в долната им част с помощта на нож се прави кръст. Нареждат се плътно в бидона. Следва приготвяне на саламурата. Водата може да се затопли леко и солта да се разтвори в нея. Разбърква се добре и след това зелките се заливат с нея. Отгоре се слага кръстачка за притискане на зелките, така че те да са под повърхността на водата.

Не забравяйте първите няколко дни от ферментацията да отваряте бидона и да претакате зелето всеки ден, защото процесът на ферментация създава въглероден диоксид (това трябва да се прави само през първите няколко дни). Съхранявайте бидона на хладно и сухо място, идеалната температура е между 18°C-20°C. Оставете зелето да ферментира поне 2 седмици, но това време зависи от вашия вкус:

колкото повече време имате за ферментация, толкова по-крехко ще бъде зелето и толкова по-кисел ще бъде вкусът му. След като вкусът достигне желаното ниво, може да преместите зелето на по-хладно място, където ферментацията се забавя значително.

Continue Reading

Previous: Седмици след сватбата мъжът й замина на бойното поле и не се върна, а след 68 години тя разбра цялата истина
Next: Mед и сода за хляб: Ако знаех какво може да направи содата, когато се смеси с мед, отдавна щях да го направя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.