Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов: Ще подкрепяме правителството до утре…
  • Новини

Бойко Борисов: Ще подкрепяме правителството до утре…

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
dgfhchcghfghgfjfgjgh.png

Ние ще подкрепяме правителството до утре, когато ще се срещана с актива на партията. Всички плюсове и минуси ще изговорим. Това заяви на полигона в Ново село лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„Ще търсим начин да разграничим много ясно – това, което подкрепяме, стоим с тях, това, цитирам акад. Денков, „Вадят пари от българските джобове за бензин и нафта, за да се възползва някой в чужбина“, това трябва да го спрем“, категоричен беше той.

 

Борисов присъства на демонстрации на оперативни способности за водене на отбранителна операция на учебен полигон „Ново село“ в рамките на учението „Iron Strike 2023“.

„От 2017 г. започна реалната модернизация на Българската армия. Няма да пропусна министър Каракачанов тогава. Милиарди левове се изсипаха в модернизацията на Българската армия. Мога да напомня първата част на ескадрилата, 8-те самолета F-16 блок 70 и те догодина първият трябва да дойде“, заяви той.

За „Страйкърите“ той благодари на всички партии в парламента, начело с ГЕРБ-СДС, ДПС и „малката част, които са ПП-ДБ, защото малко ме подразни това, че си приписват само успехи“.

По отношение на доклада за „Лукойл“ и мерките, които ЕК ще предприеме спрямо България, той заяви: „Година и половина ни се обяснява как това не е вярно, как това са политически или други закачки. А бензинът и нафтата стигаха 4 лв., 3,30, 3,70, при дерогация на най-евтиния петрол. И сега какво се оказа? Че докато управлявахме ние, половината петрол е бил руски, а по време на санкции, на война, когато се тупат в гърдите за своите антипутинови настроения, преработката на руски петрол е стигнала 100% и са реализирани огромни печалби. И са измъкнати от джобовете на българите реални левове“.

„Който е управлявал, който е носил отговорност, да си отговаря“, добави той.

„Знаят че ви ограбват, подкрепя се, късат си ризите – буквално ще падне правителството, ако се махне дерогацията, а напоследък излиза, че става въпрос за милиарди левове. Това е фактът, че сме ограбили, че едни са се напечелили“, подчерта той.

„Виждате, с огромни напъни на парламента, на групите, се опитваме това ограбване да престане. Да не се каже, че Борисов обвини Денков или някой друг. Аз само цитирам, че той казва, че никой в България няма полза“, заяви Борисов.

„Звучи смешно – да падне правителство, за това, че някой извън България вярвам на Денков, че не се е възползвал, за да продължи някой да се възползва, това ли ме питате?“, попита той.

„Да си кажем честно, в София ако не ги бяхме подкрепили, нямаше да имат кмет. Във Варна ние направихме грешка. Реално са четвърта политическа сила. Сега е просто парадоксално с 33-34 депутата да обясняваш, че ще падне прав, ако някой нападне чуждите интереси“, посочи той по адрес на ПП-ДБ.

Той посочи военнослужещите и техниката, участващи в учението, и заяви: „Правителството го има заради това, което виждате зад мен – геополитическата обстановка. Изключително важно е да стоим добре в този блок силни, единни, яки. Да продължим обновлението на армията“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия по тъмна доба с влак край Русе
Next: Топ ясновидци предсказаха бъдещето: Как ще се промени светът до 2025 година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.